Слушайте!
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Индустриалните сгради от времето на модернизма – с печална съдба

| обновено на 05.02.20 в 16:58
7
Останките от Захарната фабрика в София
Снимка: whata.org

Двама млади изкуствоведи си поставят за цел през настоящата година да насочат вниманието върху неглижираната индустриална архитектура от времето на българския модернизъм. Наследството му, издигнато в периода между двете световни войни, днес се руши, “самозапалва” или събаря, без да предизвиква значими обществени реакции на съпротива и гняв.

Модернизмът навлиза в страната ни с помощта на европейски школи, в които бъдещите български архитекти се образоват. При завръщането си възпитаниците на реномирани университети създават не само образцови публични сгради и домове, но и множество фабрики, железопътни съоръжения, мостове, кланици, отговаряйки на бурното развитие на промишлеността у нас.

Индустриалната архитектура е интересна с това, че чрез нея навлизат най-новите тенденции и строителни материали – разказва Васил Макаринов от фондация “Български архитектурен модернизъм”.

Например широката употреба на стъкло и на бетон за засводяване на големи пространства. Това всъщност е продиктувано от функционалните търсения – за да има производствен процес във фабриката, е необходимо голямо пространство за разполагане на съоръженията, както и добро осветление. Тези елементи намират широко приложение също в гражданската архитектура между 20-те и 40-те години на миналия век, въпреки че до голяма степен проявите им се идентифицират именно в индустриалните обекти.

За съжаление, няма да мине дълго време и за течението модернизъм в индустриалната ни архитектура ще съдим единствено от фотографиите, направени в първата половина на миналия век.

Софийската кланица, преди и сега  /  Снимки: @BGarch203040
Софийската кланица, преди и сега / Снимки: @BGarch203040

В края на м.г., по решение на собственика, до основи беше разрушен железопътният завод в столицата – изключителна сграда на арх. Панайот Калчев, представляваща страхотни халета със стоманобетонна ребрена конструкция и красиво извити обрелихти.

Железопътният завод в София, малко преди да бъде разрушен.  /  Снимки: @BGarch203040
Железопътният завод в София, малко преди да бъде разрушен. / Снимки: @BGarch203040

Все още е пресен примерът с изгорелите през 2016 г. тютюневи складове в Пловдив, чиито ценни вътрешни конструкции от дърво завинаги бяха загубени, а за пожара беше обвинен клошар.

Горящите тютюневи складове в Пловдив  /  Снимка: dnevnik.bg
Горящите тютюневи складове в Пловдив / Снимка: dnevnik.bg

Рухнали завинаги или разпадащи се на произвола са и много други сгради в по-големите градове на България. Защо това архитектурно наследство все по-рядко бива припознато като ценност?

Това е един доста труден за обсъждане въпрос – отговаря Васил Макаринов. – От една страна, преглед в регистрите показва, че няма кой знае колко много сгради със статут на културна ценност в индустриалната архитектура, а, от друга страна, че не винаги този статут успява да опази обектите. Грозен пример в това отношение е почти разрушената вече Захарна фабрика в София.

Захарната фабрика в София, ок. 1900 г.  /  Снимка: bg.wikipedia.org
Захарната фабрика в София, ок. 1900 г. / Снимка: bg.wikipedia.org

Разбира се, сградата е със статут, но какво от това. Може би едно от добрите оръжия за защита на архитектурното наследство е познаването му в по-широк смисъл – извън юридическото четене на термина “културна ценност”. А именно като обекти, носители на памет за стопанската история и архитектурата на страната от съответния период.

Националният институт за недвижимо културно наследство е институцията, която би трябвало да следи за опазването на сградите. На практика това не се случва, твърди Васил Макаринов. Затова и той, заедно със съмишленика си Теодор Караколев, се заема с просветителска кампания за ценността на сградите, чийто автентичен облик доказва приемствеността им с европейското изкуство.

Опожарените тютюневи складове в Пловдив / Снимка: dnevnik.bg
Опожарените тютюневи складове в Пловдив / Снимка: dnevnik.bg

Когато един собственик разбере, че сградата му има стойност в оригиналния си вид, той ще бъде последният човек, който ще посегне на този обект, и вероятно ще предприеме стъпки хем да го запази, хем самият той да бъде печелившото лице, вярва изкуствоведът.

Софийската кланица, преди и сега  /  Снимки: @BGarch203040
Софийската кланица, преди и сега / Снимки: @BGarch203040

Той дава пример с подобни постройки в Европа, превърнати в пространства за изкуство, и алармира за неотложната намеса в бившата общинска столична кланица, ако искаме един от най-ярките образци на българския междувоенен модернизъм да бъде спасен.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Софийската филхармония представя български творби в София и Букурещ за 3 март

На 2 март в зала "България" Националният филхармоничен оркестър и маестро Найден Тодоров ще представят "Нестинарски танц" от Марин Големинов, Концерта за пиано № 3, опус 31 в си бемол минор от Панчо Владигеров с бляскавия солист Георги Черкин и Симфония №..

публикувано на 27.02.25 в 14:09

Художникът Стоимен Стоилов с изложба във Виена

Изложба на художника Стоимен Стоилов ще бъде открита в Българския културен институт "Дом Витгенщайн" (Parkgasse 18) във Виена, Австрия, на 28 февруари и ще може да бъде видяна до 28 март. Експозицията съдържа живопис, пастели и графика. Стоимен..

публикувано на 26.02.25 в 13:47

"Кармина Бурана" събра в София оркестри от България, Гърция и Северна Македония

Концертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да стопява ледове в дипломацията. За първи път на една сцена се качиха три оркестъра от три съседни..

публикувано на 18.02.25 в 17:23