Той рисува със светлината и с нея докосва ту тъгата, ту въодушевлението, ту радостта. А днес застава под лъчите на прожекторите заради изключителните си умения на визуален артист. Той е българинът, който съвсем скоро ще премине по червения килим в Холивуд с надеждата да вдигне една от статуетките “Оскар”.
Боян Георгиев е част от екипа на лондонското студио МРС, номиниран за “Оскар” в категорията за най-добри визуални ефекти за работата си над “Цар Лъв”. На церемония в Лос Анджелис, Обществото за визуални ефекти (Visual Effects Society) вече отличи филма в три категории, включително и в най-престижната – за изключителни визуални ефекти, която се смята за еквивалент на “Оскар”.
Двайсет и четири годишният Боян създава осветлението на филма. Това обаче не е обикновена техническа задача, тъй като подсилването на цветовете, създаването на контраст на образите и другите артистични похвати допълват сценичното внушение и влияят върху емоциите на зрителите. "Представете си как една театрална пиеса изисква драматично осветление, което да допринесе към историята и чувствата – това правя и аз, но на компютър със специален софтуер", обяснява той.
Детството си в Димитровград Боян прекарва пред екрана – рисуваните образи оцветяват мечтите му, а първите му опити в 3D графиката и в училищните плакати затвърждават решението му да стане аниматор. Затова и избира престижния английски University of Hertfordshire, където завършва 3D компютърна анимация.
"Животът те води по един път, независимо дали го усещаш или не – казва Боян Георгиев. – Като малък моите родители ме насърчаваха да уча здраво, да правя това, което ме влече, да имам своеволия. Но никога не си позволяваха да ме насочват в посока, която аз смятах, че не е добра за мен. Вярвам, че е важно родителите да имат доверие в децата си и да подкрепят изборите им".
Още като студент, Боян започва работа в лондонско анимационно студио, а за “Цар Лъв” бива поканен от филмовия екип.
"Всичко, което зрителят вижда – дори и лъвовете, са пиксели, правени на компютър от много артисти – повдига завесата той. – Беше огромно предизвикателство, защото филмът трябваше да изглежда реалистично и същевременно историята да е разказана и с доза артистичност, за да не прилича на документален филм. Но най-важното беше зрителят да забрави за всичко странично – дали филмът е направен на снимачната площадка или на компютър, както е в нашия случай, дали е реалистичен или не, и да се наслаждава на историята, защото тя е най-важната".
След доказването си като визуален артист, днес Боян е готов да направи следващата крачка и, макар и временно, да стане от компютъра.
"Понякога е важно да не се фокусираш прекалено в нещо толкова специфично, за да не изгубиш по-голямата картина – смята Боян Георгиев. – Ще ми бъде интересно да се захвана с работа, в която контролирам цялата обстановка и не се налага да седя пред компютър. Режисьор, оператор – мисля, че бих имал доста интересни задачи в тези роли. Когато съм работил по кратки филми, заедно с режисьора и актьорите сме обсъждали идеите и сме създавали нещо от самото начало. Докато при визуалните ефекти редът им идва, когато филмът вече е заснет и много от решенията са взети. Но ако си в началото на процеса, имаш по-голям контрол и можеш да даваш повече идеи".
Макар и в началото на кариерата си, Боян вече се е докоснал до формулата на успеха: "Това, което свързва всички талантливи и известни хора, е че са добри и скромни, работещи отдадено и със страст. Но освен, че се трудят усърдно, те помагат и на хората около себе си". Може би затова и не посреща с прекалено вълнение и суета възможността да сподели “Оскар” с останалите хора от екипа. "Когато започнеш даден проект, го правиш с любов и не мислиш особено за награди", добавя той.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Снимки: haskovo.live, Walt Disney Pictures, личен архив
Концертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да стопява ледове в дипломацията. За първи път на една сцена се качиха три оркестъра от три съседни..
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал Виктор Емануил III и Елена Черногорска, сестра е на българската царица Йоана. През 1925 се омъжва за..
По повод деня на свети Кирил, Археологическият музей "Велики Преслав" представя изложбата "По следите на учениците". Експозицията, посветена на създателите на славянобългарската азбука проследява Кирило-Методиевския маршрут в България, като част..