Нито едно незрящо дете да не остава без възможност да спортува. Тази кауза ще отстоява Федерацията “Спорт за хора със зрителни увреждания” пред министерствата на образованието и на спорта.

Децата със зрителни проблеми, които учат в масови училища, не спортуват, а липсата на двигателни умения ги обрича на зависимост за цял живот. “Който не спортува, трудно хваща белия бастун и вместо това предпочита да бъде обгрижван”, казва председателят на федерацията Иван Янев. Той дава пример с множеството студенти, които живеят с родителите си и за всичко разчитат на тях – и за да отидат до университета, и за да се отбият до близкия магазин.

“Един клас се състои от 30 ученици и в него може да има едно незрящо дете. Спортният педагог обаче няма възможност индивидуално да обръща внимание на това дете. Така по време на часа по физическо то или ще седи на пейката, или ще чака в класната стая. Ето затова предлагаме на двете министерства – и с наша помощ, да изработят държавна политика за учениците със зрителни увреждания, за да могат те да упражняват адаптирани за състоянието им спортове в клубовете на федерацията. Защото не е приемливо тези деца да растат абсолютно неподвижни и да не знаят какво означава координация, стремеж за победа и усъвършенстване, какво е да тичаш.”

Една от причините незрящите ученици да не спортуват е свързана с притесненията на родителите децата им да не се наранят. Другата засяга липсата на информираност – от една страна, за броя на учениците със зрителни проблеми в общообразователните училища, и, от друга, на семействата относно възможностите за спорт. Затова и от федерацията ще настояват да получат данни за неспортуващите деца, както и да имат възможност да обучат мобилен екип от психолог, спортен педагог и треньори, който да се среща с родителите. Третото им предложение се отнася до преобразуването на вече съществуващи помещения в спортни обекти.

“За условията за спортуване на хора със зрителни увреждания едва ли има смисъл да говорим, имайки предвид тези за останалия спорт”, казва Иван Янев. По думите му, все пак се намират и някакви “оазисчета”. Оказва се, че възможностите са разнообразни – от шоудаун (тенис на маса със звънтящо топче), голбал (колективен спорт със звъняща топка), комбинирано колоездене, стрелба с лък, лека атлетика, до шахмат.

“Тъй като сме наясно с притесненията за безопасността на децата с нарушено зрение, с колеги от Европа направихме стъпка към създаването на нов спорт, който ще се нарича “визибъл” – казва Зорница Станева от Асоциацията на родителите на деца с нарушено зрение. – Той наподобява стандартния футбол и в него участват по петима зрящи и незрящи играчи от всяка страна. Този смесен футбол е по-динамичен от футбола за слепи, а също и по-безопасен, тъй като зрящите играчи следят за сигурността по време на мача. Спортът вече е тестван в Италия и всички участници са казали, че визибъл им е доставил огромно удоволствие.”

Освен хора с нарушено зрение и футболисти, в изпитанията на новия спорт у нас ще се включи и Отборът на надеждата, в който играят бездомни момчета.