Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Поля Станчева пред Радио България:

Българското национално радио е стъпило на солидна основа

85 години след неговото начало, историята на Българското национално радио все още не е напълно проучена и продължава да изненадва. Доказателство за това са новите факти и обстоятелства от миналото на тази обществена институция, намерили място в документалния филм на бившия генерален директор на медията Поля Станчева (2001-2007г.) - „От града към света“.

Той е своеобразно продължение на излъчената през 2016 г. първа частОлово срещу словото“, заснета по повод 80-годишния юбилей на най-старата електронна обществена медия в България.

Опитах се да пресъздам усещането за ефирност, сподели Поля Станчева пред Радио България. – Радиото наистина е ефир и звук.“

Сред любопитните факти, разкрити във втората част на филма е, че радиомрежата съществувала до 30-те години на миналия век е много по-голяма, отколкото се знаело досега, защото в нея влизат не само предавателите във Варна, Стара Загора и София, но и „Радио Скопие“, което излъчва на български език по време на Втората световна война /1941-1944 г/.

Поля Станчева

„Имало е и идея да бъде направен радиомост между черноморските градове Варна (на българския бряг) и Севастопол (на югозападното крайбрежие на Кримския полуостров) – разказва авторът на филма Поля Станчева. - За съжаление радиомост не се случва, но се правят предавателите на брега на Черно море. Един край българското село Каменар и друг - на кораба „Надежда“. По-късно се оказва, че те играят решаваща роля по време на Балканската война, защото благодарение на тях, българите успяват да уловят информацията, изтичаща от щаба на турската армия. Още един любопитен факт е, че прословутият български военен крайцер „Дръзки“ потапя турския „Хамидие“ с помощта на „Надежда“, но не чрез оръдия, а чрез радиостанцията на борда ѝ, заглушаваща връзката с турския генерален щаб“.

Този случай, по думите на Поля Станчева, не остава ненаказан - с подписването на Ньойския мирен договор (ноември 1919 гл), България губи правото да има свое радио. Тази забрана остава в сила до 1927 година, когато започват първите опити за радиоизлъчване, а в последната седмица на месец ноември 1929 г, прозвучава емблематичното „Ало, ало – тук е Радио София“.

Въпреки превратностите на историята, още от самото си начало, дадено с указа на Цар Борис Трети от 25 януари 1935 г. , Българското национално радио не спира да изпълнява своята обществена мисия - да поднася бърза, достоверна и полезна информация за слушателите си.

„То е създадено като една модерна европейска медия, която е отговаряла на изискванията на времето – споделя Поля Станчева. - До ден днешен, радиото никога не е тичало след победителите. Винаги победителите са се домогвали до неговото внимание. Това мисля, че една от формулите, които се прилагат успешно и до днес“.

Що се отнася до ролята и мястото на Радио България в програмното многообразие на БНР, бившият генерален директор заяви, че за нея радиото няма граници и с помощта на съвременните дигитални технологии, можем за секунди да достигнем до всички краища на света.

„Естествено, че Радио България, което говори на толкова много езици, може да бъде чуто навсякъде и това трябва да продължава. Радио България е една голяма ценност, защото още през 1935 година Радио Варна първо започва да говори на френски. Радиостанция „Елза“ ( така е известен радиотелеграфният предавател LZA - бел.ред), на която Радио България е наследник, прави кратки новини на есперанто, а от 1937 г. към тях се добавят емисии на френски, немски, английски и италиански език. Оттогава радиото само добавя нови езици, на които говори и се обръща към света“.