Радио България започва поредица от материали, посветени на регионалните диспропорции в българската икономика. Наш събеседник по темата е Адриан Николов, анализатор от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Пет български региона са в класацията на най-бедните райони в ЕС, а най-слабо развит вече години наред е Северозападният български регион. „Тази част на България в момента се намира в „перфектен“ коктейл от отрицателни фактори“– казва анализаторът Адриан Николов и уточнява:

„Трябва да започнем от демографията, защото там е най-притеснителната тенденция и фактор, който ще задържи северозапада на дъното дори и всички други неща да ги подобряваме активно. Регионът на Враца, Монтана, Видин е най-бързо застаряващото и обезлюдяващото се място в страната. Липсата на хора , на младежи е нещото, което най-трудно би се реформирало към подобряване, тъй като ако един регион се обезлюди трайно, то там връщане би могло да има много трудно. 

Вторият фактор, за който задължително  трябва да говорим е образованието. Факторът, който позволи на много области от Южна България да изплуват, да се развиват в добра посока бе наличието на добре подготвена работна сила. Хората от северозапада обаче остават извън адекватните за пазара на труда способности и образование.

Третият е инфраструктурната свързаност. На север има изолирани точки на икономическа активност, но липсата на адекватна инфраструктура не им позволява да си „говорят“ адекватно помежду си. Не им позволява така да развиват местни силни икономически бизнеси, които да си сътрудничат един с друг. Не позволяват там да протичат стоките. Това са трите неща, които-би трябвало да са във фокуса на опитите за промяна в Северозападна България.“

Когато младите не могат да учат на едно място, те мигрират и често не се завръщат обратно - фактор, който също може би влияе на демографската структура на региона. Затова  „е добре да има предлагане на висше образование на място, ако смятаме за важна политическа цел да поддържаме живи регионите, особено в Северна България“.

„От друга страна трябва да отчитаме нуждата от предлагане на адекватно и качествено висше образование – допълваАдриан Николов.– И това е същественият проблем в по-голямата част от регионалните университети - какво ще е качеството на произведения кадър? Знаете, че дори големи и утвърдени учебни заведения като Софийският университет, Университетът за национално и световно стопанство и Нов български университет не успяват да бъдат конкуренти на международния образователен пазар, а какво остава за един малък университет. Голяма част от нашето професионално образование всъщност не е реформирано. Не че го няма, но то не отговаря на търсенето на пазара на труда, на нуждите на местните икономики. На много места виждаме свръхпредлагане на аграрно образование, което е останка още от социалистическия период на България когато имаше много по-голяма заетост в селското стопанство. Същото важи и за образованието в сферата на туризма – хотелиерство и ресторантьорство, които на много места просто не са нужни.  Докато има области, пак на юг, но и в Северна България се срещат тук-таме, в които големи бизнеси взимат под  крилото си професионални училища, подготвят кадрите в така наречените дуални форми на обучение, където те вече придобиват и подходящи умения чрез практика на място.  Но това засега са ограничени примери, за съжаление.“

Появата на първия голям инвеститор е това, което отваря един регион, град или община много бързо за други такива – обяснява Адриан Николов от Института за пазарна икономика, и споделя наблюдения си „ от кухнята“ – от разговори с инвеститори, с търговски камери и т.н.

„Все повече фирми вече проявяват интерес към Северозапада. Защото един от ключовите фактори, които доведоха много бизнеси след отварянето на българската икономика беше ниското заплащане.  И фирмите, които идват в България поради относително евтината работна сила вече не могат да намерят такава в по-развитите градове и региони като Пловдив и Стара Загора в централна България или в черноморския град Бургас. И колкото и да е тъжно, точно това може да се превърне в едно от добрите предимства на Северозапада, че там заплатите са още ниски и стандартът на живот не е чак толкова висок. Съответно много бизнеси, които търсят именно ниско платена и сравнително образована работна ръка, могат да се насочат и натам.“

Поредицата „Истории от българските региони” продължава следващата седмица с разговор за ограничения административен капацитет по места, еврофондовете и развитието на общините.