В съвременния свят хората са загубили връзката със звездите и малцина са тези, които могат да разпознаят на нощното небе дори най-известните съзвездия. Но има и такива, които искат да научат повече за планетите и звездите, да разберат тайните на Вселената. Такава възможност дават планетариумите.
„Идеята за създаването на планетариумите в България възниква след като през 1957 г. започва космическата ера. Устройството, което проектира звездното небе и движенията на планетите върху полусферичния купол на планетариума, също се нарича планетариум" – разказва Димитър Колев, доцент в Астрономически институт на БАН, който 40 години работи в Националната обсерватория в Рожен.
„Първият планетариум в България е самоделен, изработен е в Димитровград от астронома-любител Милко Миланов през 1962 г.
Той използвал медна сфера с мощна лампа и няколко диафилми, показващи картината на небето. Десетина години по-късно е сменен с планетариум на „Цайс”, след което се закупуват още 5-6 уреда, с които са оборудвани планетариумите в България.”
Те са няколко. Намират се в градовете Димитровград, Смолян, Варна и околностите, Ямбол, Стара Загора и Габрово. В комплекс „Камчия” до Варна работи първият нов цифров планетариум, дигитален планетариум съществува от 2015 г. и в Пловдив. От възможността да се насладят на звездните спектакли обаче са лишени гостите и жителите на София. Столицата ни е единствената в ЕС без голям обществен планетариум.
„Още през 1960 година Министерският съвет на България издава разпореждане и задължава Софийския градски народен съвет да построи с помощта на БАН планетариум. Няма никаква реакция. Преди 12 години имаше предложение да се използва терен на БАН и да се построи планетариум, който вече съществуваше като проект – на младата архитектка Елена Даскалова от Смолян. Не се намира финансиране и бездействието продължава и до ден днешен” – с горчивина отбелязва Димитър Колев.
Подобна е историята и в Бургас. Проектът за планетариум и обсерватория е приет и одобрен преди 7 години. По последна информация в момента около Морската гара се строи пространство за обществен достъп и, най-вероятно там ще бъде построена малка 8-метрова структура с еднопроекторен планетариум.
„Планетариумите са много полезно изобретение, защото онагледяват нещо, което е много интересно за хората – астрономията, небесните тела, движението им.
Те са много полезен образователен, а напоследък и развлекателен център, благодарение на компютърно генерираните програми, не само астрономически. Там могат да се представят по подобен начин, във вид на филми, даже литературни произведения. Астрономията в момента не се изучава в българските училища и виждаме, как процъфтява астрологията, всякакви предсказания, теориите за плоска земя и т. н. Това са все неща, в които хората трябва да са образовани” – смята Димитър Колев.
Снимки: архив
Защитаващият титлата си в Бризбън Григор Димитров победи представителя на домакините Джордан Томпсън с 6:1, 2:1 и отказване на съперника заради контузия. Така българинът достигна до шестия си полуфинал на тенис турнира от сериите АТР 250 в австралийския..
0,91% не стигнаха на Зоран Миланович, за да стане повторно президент Действащият президент на Хърватия Зоран Миланович, който е кандидат на опозиционната Социалдемократическа партия, спечели първия тур на президентските избори в страната на..
През 2024 година българите активно използвахме търсачката Google, за да се информираме по теми, отразяващи случващото се по света и у нас. Спортистите ни отново доказаха, че умеят да вдъхновяват и да предизвикват национална гордост. Затова спортът..
През 2024 година българите активно използвахме търсачката Google, за да се информираме по теми, отразяващи случващото се по света и у нас. Спортистите..
В първия ден на новата 2025 година в Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани" бяха приети, общо 606 планински чинки (Fringilla..
От 2 януари Българската народна банка пуска в обращение златни възпоменателни монети на тема "Св. Богородица - Златна ябълка". Монетите са с номинали 10,..