За българските евреи в Израел днешната дата – 10 март, е много специална. На този ден, преди 77 години, България предотвратява депортирането на близо 50 хиляди евреи към лагерите на смъртта в Германия и окупирана Полша.

Д-р Ида Сарова-Пинхас е жив свидетел на събитията от онези смутни времена по време на Втората световна война, когато в нацистките „фабрики на смъртта“ прекъсва нишката на живота на милиони евреи. Тя и нейните родители са от „спасените български евреи“, които вместо да изчезнат безследно в пещите на „Треблинка“ (лагер в окупираната от хитлеристите Полша) полагат основите на цяла медицинска династия в Израел. Днес д-р Ида Сарова е невроложка с 65 годишен стаж като лекар, от които 25 години е била доброволец в отделението на една от елитните болници – Шиба в Тел Авив, оглавявано от нейната дъщеря. Когато чуем за пет поколения лекари в едно семейство се отнасяме винаги с почит. А когато става въпрос за лекари в Израел, които винаги изтъкват българските си корени – това предизвиква дълбоко уважение. Специалностите, които „вървят по наследство“ в рода им, са очни болести, детска ендокринология и неврология. По-младите представители на лекарската фамилия трудно говорят български, затова научаваме историята им от д-р Сарова. С нея ни среща кореспондентът на БНР в Израел, Феня Декало.

Бащата на Ида, д-р Саров, завършва медицина в Женева и след дипломирането си практикува лекарската професия в Пловдив. По време на Втората световна война е принуден да затвори кабинета си и да замине в Родопите.

„В България от първо отделение учих във френския колеж в Пловдив – спомня си д-р Пинхас. – Но с налагането на антиеврейските ограничения през 1940-та г. продължих да уча вкъщи с майка си. След като забраниха на евреите-лекари да работят, баща ми го мобилизираха като селски лекар. Бяхме последователно в Банско, Широка лъка, Килифарево, Горна и Долна Оряховица и др. Докато бяхме в Широка лъка баща ми ме записа да уча. Аз вече ходех с жълта значка и когато веднъж дойде училищният инспектор, с възмущение погледна към мен и попита: “тази еврейка какво търси тука?“. Изгониха ме. Баща ми ми купи едно агънце и ходех с овчарите да го паса. След време дойде друг инспектор и като видя дневника попита „къде е Ида Сарова?“. Обясниха му, че са ме изгонили като еврейка. Той обаче възрази – „тук има закон и трябва да учи“.  За малко баща ми да пострада, но кметът се застъпи, за да не остане селото без лекар. След като се върнахме в Пловдив отидохме да живеем при баба ми в една стаичка. В къщата ни бяха настанили свещеник. Минавах и слушах как свири на пианото ми. Много хубаво свиреше. Така или иначе. Останахме живи!

След края на войната повечето от българските евреи се изселват в Израел. Сред тях е и семейството на д-р Сарова, която прекъсва следването си в България и започва да учи отново медицина в еврейската държава. След завършването си се запознава със съпруга си-д-р Пинхас, също като нея роден в България. По-късно той става известен професор по офталмология, познат сред пациентите като проф. Рубен Ахирон и основател на отделението по офталмология в болница Шиба. Дъщерите на двамата лекари също са професори в областта на медицината, както и съпрузите им.

Баща ми беше специалист по вътрешни болести. Аз станах невролог. Голямата ми дъщеря специализира като невролог в областта на множествената склероза. Малката завърши педиатрия в Израел и специализира ендокринология в Синсинати. Като се върна основа детско отделение по ендокринология за деца с диабет и свързаните проблеми с растежа. Единият ми внук последва пътя на съпруга ми и сега е завеждащ офталмологично  отделение. Вторият завърши педиатрия, а сега започна и втора специалност. Сегашните лекари знаят всички новости и могат да проверят всичко в компютъра, но не забравят, че е важно и да прегледаш болния. И ние навремето не работехме само с една слушалка, а използвахме технологиите.

Най-големият внук на д-р Сарова също е лекар и специализира в прилагането на изкуствения интелект в медицината.

Снимка : Феня Декало