Близо два милиона негативи, наследство от някогашното предприятие “Българска фотография”, отлежават в държавните архиви. Черно-белите филми са запечатили моменти от живота в социалистическа България и очакват специалистите да ги извадят на светло, за да оценят стойността им за историята.
Крачка в тази посока направи Плевенският държавен архив, визуализирайки на винил част от фотографското си наследство в изложбата “Позитивни спомени от старите негативи”. В залата на Държавната агенция “Архиви” в столицата са изложени 20 табла, които разкриват разнообразното лице на града – архитектура и благоустройство, военно дело, промишленост, туризъм, здравеопазване, култура, спорт. И тъй като са използвани не само кадри от “Българска фотография”, но и частни архиви, представеният период обхваща също години преди смяната на политическия строй.
Маринела Йорданова, началник на архивите в Плевен, се спира пред някои от таблата, съхранили знакови моменти за града.
Сред тях може би най-ценно място заема паното с фотографиите на творците, прославили с таланта си Плевенския район – актьорът Георги Парцалев, оперните певци Асен Селимски и Михаил Попов, писателите Дончо Цончев и Любен Дилов, композиторът Боян Икономов.
“Това е изглед от центъра на Плевен през 1956 г." – започва разказа си Маринела Йорданова.
"Сред забележителностите показваме парка “Кайлъка”, а в раздела “Здравеопазване” една вече несъществуваща аптека от 40-те."
"Културното развитие на града пък е представено с театъра и операта, със Северняшкия ансамбъл. Не можем да подминем също така характерните за този период манифестации, типичното за района лозаро-винарство, модата, прическите. "
"Интересен кадър показва как учителки от Майчинското училище възпитават децата да благодарят на Бог за положената пред тях храна."
"Научаваме и че в Плевен някога е имало летище и добре развита промишленост, за която свидетелстват тютюневата фабрика, една вакуумна инсталация и Сдружението на индустриалците от 1943 г."
"Изложбата завършва с изображения на младежките бригади и на известния хотел “Балкантурист”."
Според Михаил Груев, председател на Държавната агенция “Архиви”, в областните поделения също се съхранява огромен обем снимков материал и неговото дигитализиране ще съхрани и популяризира наследството от миналото.
“Този масив е неоценим извор за целия обществено-политически, социален, културен и икономически живот на България в периода на социализма – каза Михаил Груев, председател на Държавната агенция “Архиви”. – Макар и идеологически много оцветен, защото е използван за пропаганда, ние започваме да откриваме този исторически източник за българската публика. Първата крачка към изваждането му на бял свят направихме с дигитализирането на 400 хиляди контактни копия, а втората е проектът на колегите от Плевен. Надявам се този архив да достигне и до училищата, за да се работи с него в часовете по история.”
Снимки: Диана Цанкова
Софийският университет "Св. Климент Охридски" ще посрещне над 300 учени от цял свят на традиционната международна конференция на Европейската асоциация за библейски изследвания . Форумът ще се проведе от 15 до 18 юли в Ректората на университета и..
На 12 юли през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема новата Конституция на България и се саморазпуска, припомня БТА. Това е първата нова конституция в бившия социалистически лагер, която влиза в сила още на следващия ден 13 юли. По повод 33-тата..
България е на последно място в ЕС с едва 12 свещеници на 100 000 души. В страната има над 8000 църкви и манастири или 10 пъти повече храмове от духовниците, сочи последното национално преброяване от 2021 г. 51,4% или 3 млн. са заявили, че вярват..