Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Истории от българските региони – част 2

Индустриалните зони, еврофондовете и нуждата от административна и данъчна реформа

Индустриална зона Видин
Снимка: nciz.bg

Доколко близостта на един значим икономически център като София, който генерира близо 40% от БВП на страната, може да повлияе развитието на най-изостаналия регион в България - Северозападния? – отговор търсим в разговор с икономиста Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ). Темата е част от поредицата на Радио Бълария за регионално-икономическите различия в страната.

Големите икономически центрове теглят работници от далечни разстояния. Проучвайки този процес, преди две години ИПИ прави специализиран анализ, в какви обхвати работници пътуват от и до големите икономически центрове у нас.

„Оказа се, че София тегли повече от 10% от работната сила от общини, които са отдалечени толкова, колкото е Мездра, т.е близо 100 километра. Говорим за много големи разстояния, които хората са склонни да пропътуват, за да достигнат до добрите работни места. Но липсата на инфраструктура, особено на качествена такава на север от столицата всъщност е една от големите спирачки. За сравнение, в региони като Варна или Пловдив (източна или Централна България) говорим за интегрирането на 5 до 10 общини в едно компактно икономическо ядро, в което хората могат да пътуват и да работят от една в друга община. Докато в Северна България това се наблюдава по-рядко, особено на по-отдалечените места като например крайдунавските градове Лом и Русе.


Доколко е ефективно построяването на промишлени зони в изоставащите региони?

„Създаването на промишлени зони бе успешно, особено в някои южни райони на България. „Тракия” в Пловдив е може би най-видимият пример, но и Стара Загора има намерение да създава такава, Варна също. София има сходно ядро в Божурище ( на 13 км западно от центъра на столицата), което работи доста добре. Но те работеха на места, където вече имаше активен бизнес. Тоест ако се търси създаването на промишлена зона, която да е силно интегрирана по модела на „Тракия”, това би работило в Габрово или в Севлиево (градчета в Централна България, които имат традиции в промишленото производство - бел. ред.).
Но ако се опитаме да създадем от нулата такъв тип икономическа зона в Лом или в Силистра, (на брега на река Дунав), аз лично нямам големи надежди, че този модел би работил при липсата на други фактори.
Това, което предлагаме като конкретна политика е прехвърлянето на част от данъка върху доходите от държавния бюджет към общинските администрации. Общините са тези, които знаят как работи местната икономика, знаят кои са местните нужди, кои са силните страни които да предложат на един инвеститор. Докато централното планиране на 265 отделни общини, отделни икономически единици е много трудно. Прехвърляне на повече собствени ресурси за подобряване на бизнес средата в общините е част от решението. Това няма как да се случи преди да е направена една държавно-административна реформа, тъй като общините ни са прекалено много и не отговарят на собствените си критерии за съществуване.”

Еврофондовете едновременно помагат и пречат за развитието на общините в България. Те в известна степен изиграха лоша шега на местната администрация – казва анализаторът Адриан Николов, и уточнява:

„Местната власт на много места е с ограничен административен капацитет. Поради това тя може да се съсредоточи или върху придобиването на европейски фондове, или върху подобряването на бизнес средата и привличането на по-силен истински бизнес. Еврофондовете създават временна заетост, краткотрайни политически победи, тъй като се подобрява средата – правим една улица или парк, например. Привличането на един бизнес обаче обикновено води до доста по-трайни работни места, до привличането на още инвестиции в други бизнеси. Но тъй като администрацията успява или да подобрява бизнес средата си, или да привлича еврофондове, много трудно прави и двете. Съответно изборът за много от тях през последните 10 години бе по-скоро еврофондовете, отколкото подобряването на бизнес средата. А от това страдаме всъщност.“

Поредицата „Истории от българските региони” на Радио България ще продължи следващата сряда, когато ще разгледаме какъв би бил оптималният размер на икономическите планови региони в страната.

Още от категорията

Все още няма ясни индикатори докъде ще закъса икономиката ни

В разгара на пандемията от Covid-19 икономически експерти и аналзатори предупредиха, че светът е изправен пред най-тежката икономическа криза, подобна на Голямата депресия от 30-те години на миналия век. Според прогнозите на ЕК предстои сериозан..

публикувано на 18.05.20 в 14:39

Covid-19 застрашава и розопроизводството в България

Месец май е празничен за всички градове, в които се отглежда маслодайната роза. Този стар поминък на българите изпитва сериозни трудности в условията на пандемия. Въпреки че площите с розови насаждения у нас са много, цветът им може да остане..

публикувано на 15.05.20 в 12:45

Дискутират се мерки в подкрепа на бизнеса и след извънредното положение

Въпросът за излизане от кризата, породена от Covid-19, става все по-актуален в България. На този етап решаването му е свързвано предимно с мерки за подпомагане на най-засегнатите звена в икономиката – малките и средни предприятия. Потвърждение за..

публикувано на 30.04.20 в 09:50