През 1858 г. големият благодетел Параскева Николау завещава на родната си Варна 25 хил. сребърни рубли за “един дом за прегледване на болни, сирачета, престарели и умалишени”. Благодарение на човеколюбивото му дело десетилетие по-късно бива построена първата у нас дарителска болница. В достолепната ѝ сграда с изглед към морето днес се помещава единственият на Балканите Музей по история на медицината.
Идеята за създаването на музей - пазител на лечебни практики от праисторията до наши дни по българските земи, съвпада със стогодишния юбилей на дарителската болница. Неслучайно за негов бъдещ дом е избрана сградата, издигната според волеизлиянието на Параскева Николау. Музеят отваря врати през 1985 г. и за кратко време успява да събере богата сбирка от инструментариум, документация и археологически находки.
Музеят по история на медицината разполага с изключителна палеоантропологична колекция заради открития в района на Варненското езеро халколитен некропол. Показани са различни видове погребения, както и костни останки, от които се съди за здравното състояние и болестите на древния човек. Любопитство предизвиква черепът на млад мъж, деформиран от проявите на костна туберкулоза – вероятно той е имал припадъци и неконтролируеми движения, с които е плашил околните. И тъй като останките му са намерени силно натрошени, учените предполагат, че това е отмъщението пост мортем спрямо този плашещ човек.
Друга знакова находка от древността е открита в масов гроб с 60 скелета.
„Голяма част от скелетите имат изкуствени деформации на черепа, тъй като след раждането на главите са били поставяни специални ленти, за да се получи издължаването им – разказва доц. Клара Докова от Медицинския университет във Варна. – Това е било характерно за египетските фараони, но се е срещало и при прабългарите. Предполага се, че хората, погребани в този масов гроб, не са били случайни – вероятно са принадлежали на един и същи род, при това с много високо социално положение. Друга интересно откритие представлява череп с трепанационен отвор от IX-Xвек. Такива умишлени интервенции са били правени при душевноболни хора с цел лечение. Очевидно човекът е бил опериран и след това е живял дълго, за да се постигнат регенерационни костни процеси и отвор с гладки ръбове. А това говори, че медицината е била развита в онези далечни времена.”
Народната медицина присъства в експозицията с онагледяване на знания за билки и лечебни методи, използвани от знахари, свещеници и обикновени хора.
„Колекцията обхваща периода на Средновековието и Възраждането и в нея са представени практики, характерни за т.нар. черковно-манастирска медицина - казва още доц. Клара Докова. – В някои от витрините са показани иконите на светци лечители като Св. Марина, Св. Анна, Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян. Достатъчно място е отделено и за почитта към Св. Иван Рилски (отшелник, лечител и небесен закрилник и покровител на българския народ – бел. ред.). Изложени са също така предмети, свързани с леенето на куршум и с кръвопускането, амулети за здраве и за заклинания. Посетителите могат да научат и полезни факти за ролята на растенията и билките в лечението на заболяванията. Предизвикващ вниманието експонат е първият хомеопатичен набор от началото на 19-и век, който доказва, че популярната днес хомеопатия е позната практика отпреди над сто години по нашите земи.”
Експонатите, които се доближават до нашето време, са показани в отделна зала. В нея могат да се видят различни видове инструменти, акушерски и стоматологични столове, рентген от 50-те години на миналия век, възстановка на аптека от края на XIXвек и на лекарски кабинет от началото на ХХ век с бюрото на проф. Параскев Стоянов, основоположник на хирургията у нас. Куриозна е и колекцията с презервативи от свински черва, произведени в Ямбол в началото на миналия век.
Снимки: Музей по история на медицината - Варна и Петко Момчилов
На 10 март Православната църква чества паметта на светите мъченици Кодрат Никомидийски и Галина , загинали мъченически за Христа, заедно с други християни, пострадали в Никомидия и Коринт през III век. В царуването на император Деций..
На 9 март Православната църква почита паметта на Светите Четиридесет мъченици Севастийски. Това са 40 доблестни войни, които отказали да се поклонят на старите езически богове и през 320 г. приели мъченическа смърт заради вярата си в Христос...
Днешната неделя, 9 март тази година, е първата от Великия пост. Светата ни Църква я нарича "Православна". В нея се възпоменава победата, която апостолската света вяра удържала през първите три век над външни врагове – езичниците гонители..
На 18 март Православната църква чества паметта на свети Кирил, патриарх Йерусалимски, на светите мъченици Трофим и Евкарпий и на десетте хиляди..
Книгата "Икони от Националния църковен историко-археологически музей" – огромен труд от над 500 страници, с повече от 700 публикувани фотографии и..
На 19 март честваме светите мъченици Хрисант и Дария, както и мъченик Мариан, дякон. В ІІІ век, при гоненията на християните, един знатен..