Има едно село в Източните Родопи (Южна България), за което местните хора твърдят, че е населеното място с най-много щъркели в България. Дали това е така, не е категорично доказано, но първите представители на вида „Бял щъркел“ (лат. Ciconia ciconia) са вече там. И подготвят гнездата за бъдещото си поколение.

Село Звиница, носещо името на втория син на българския владетел хан Омуртаг (814-831 г.), е в полупланински район и открай време се слави с многобройната си популация от щъркели. 280 е най-големият им брой, отчитан досега от орнитолозите там. В селото има 68 щъркелови гнезда, за които местната управа и хората полагат грижи.

Репортерът Божидар Чолаков от БНР-Радио Кърджали разговаря на място с кмета Ниязи Вели и жители на Звиница.

„Това са първите щъркели − казва Ниязи Вели. − И те ни подсещат, че пролетта наближава. Първо идват мъжките, за да подготвят гнездото. Ако трябва, „ремонтират“ го. Едва след това пристигат женските. Излюпените през миналата година щъркели идват в гнездото, в което са отраснали. Но когато то е заето, си намират друго място за дом. Вижте колко много гнезда има. Спомням си, когато съм бил ученик преди петдесетина години, имаше един бряст и на него само едно гнездо. С времето популацията от щъркели взе да нараства. Всъщност, те предпочитат места като нашето −

с черноземна и плодородна почва, с водоеми, а ние наоколо имаме много такива. В подобни райони за тях има храна. Интересно е, че в съседните села има много по-малко щъркели“.

Хората в Звиница възприемат щъркелите като символ на късмет, на берекет. Твърдят и че щъркелите пазят селото от природни бедствия и катаклизми. Обичат ги и им се радват.

И всеки от тях си чака „своя“ щъркел – онзи, който гнезди в близост до къщата му. „Птиците разбират тази любов и ни отвръщат по същия начин“ – обяснява кметът Ниязи Вели.

„Ето, те живеят близо до хората. Виждат, че нашето отношение към тях е хуманно и ни се доверяват. Почти всяка година се случва да намерим паднало щъркелче. Тогава се обаждаме на природозащитната федерация „Зелени Балкани“ и чрез Регионалната здравна инспекция в Хасково се транспортира до Центъра за диви животни в Стара Загора, в който поемат грижата за него. Имахме преди няколко години един щъркел, който цяло лято стоя в нашия двор. Беше със счупено крило. Когато другите излетяха обаче, той взе да става неспокоен и един ден, явно забравили отворена портата, беше избягал. Намерихме го извън селото. Погрижиха се за него от „Зелени Балкани“.

На всеки електрически стълб в село Звиница има щъркелово гнездо. През миналата година кметът, съвместно с електроразпределителното дружество изградили платформи, за да могат щъркелите да си направят стабилно гнездо.

„Радваме се като ги видим“ – казва Хатидже от Звиница. − Носят ни късмет. Градушка не пада в селото. Те ни пазят от природни бедствия“.

Така ще си съжителстват хора и щъркели до средата или края на август, когато красивите птици ще се съберат на полето, в края на селото и ще поемат отново по пътя към по-топлите страни, а жителите на Звиница ще ги очакват и следващата пролет.

Снимки: Божидар Чолаков