Въведеното в петък, 13 март, извънредно положение в България заради коронавируса, засега е доста гъвкаво, или „меко“, както се казва. Придвижването на хората и превозните средства, ходенето на работа и по магазините не е забранено. Търговията на дребно леко пострада, заради затварянето на магазините в моловете, но иначе немалко от уличните магазини за хранителни и нехранителни стоки са отворени, стига да не предизвикват струпването на много хора на едно място. Последното се случи със супермаркетите веднага след обявяването на извънредното положение в петък, но сега ситуацията е спокойна, макар някои от рафтовете да са поопразнени. Останалата част от бизнеса засега е в изчаквателна позиция, колебае се и не знае точно какво да прави, но предчувствията не са добри.
На този етап България е сред страните най-малко засегнати от COVID-19 според Главния държавен санитарен инспектор Ангел Кунчев. Така или иначе има нови правила за живот, а те важат и за бизнеса. За най-силно пострадали се смятат туризмът, транспортът, хотелиерството и ресторантьорството, развлекателният бизнес като цяло. Но всичко е, според експертите, още в начална фаза и никой не може да предскаже как ще еволюира ситуацията. Властите заедно с бизнеса разглеждат различни сценарии и засега мненията им за основните мерки в кризисната ситуация на практика са много близки. Това пролича на среща на президента Румен Радев с работодателските организации, на която той заяви, че „само със забрани и глоби не може да излезем от кризата като устойчива икономика“. Според него е нужен комплекс от мерки в подкрепа на бизнеса, който вече търпи загуби.
А „без бизнес държавата не може да оцелее“, е убеден президентът. От своя страна Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България, посочи, че „Трябва да се вземат несимволични мерки. Трябва да се компенсира бизнесът, както и хората, които няма да получат заплати“, защото „щетите ще бъдат по-големи по икономически причини, отколкото по медицински“. Радосвет Радев, член е на УС на Българската стопанска камара, настоя държавата “да покаже своята коректност, изплащайки всички свои задължения по различни програми и обществени поръчки“. На друга среща вчера на министъра на финансите Владислав Горанов и на икономиката Емил Караниколов с бизнеса и синдикатите се стигна до съгласие, че фискалните мерки не могат да заместят бизнеса и трябва да се намери баланс между мерките за социално дистанциране и реалната икономическа и търговска дейност. Капиталът на държавната Банка за развитие ще бъде увеличен с 250 млн. евро, така че да има достатъчно ресурс за подпомагане на икономическите дружества в случай на необходимост, така че стопанският живот да не замре и да се ограничат съкращенията на персонал.
Този добронамерен диалог може само да се приветства с очакване да се запази и в бъдеще. А според всички бъдещето няма да е много розово и ролята на икономиката в това отношение е от жизненоважно значение, защото е силата , която поддържа и движи реалния живот на обществото. В крайна сметка тя ще трябва да плати цената за спасяването на нацията и държавата. Съществена роля в това отношение могат да изиграят и обещаните от ЕС 812 млн. евро помощ. Освен това, България все още не е усвоила 546 милиона евро по европейските структурни и инвестиционни фондове след обявяването на Инвестиционната инициатива за отговор на коронавируса.
Вместо да регистрира растеж твърде вероятно страната ще изпадне в рецесия, както много други в Европа. И тогава ще трябва да бъдат отложени, замразени или направо изоставени редица публични инвестиционни проекти, които трябваше да дадат хляб на частния бизнес и изискваха наемането на допълнителна работна ръка при добро заплащане.
Снимки: БТАПри старта днес на предизборната кампания за предстоящите извънредни парламентарни избори на 27 октомври, служебният премиер Димитър Главчев отчете, че продължават усилията на изпълнителната власт да се елиминира изкривяването на вота на хората...
Пътуванията на български граждани в чужбинапрез август 2024 г. са 903 400, или с 8.3% повече от август 2023 г, съобщи Националният статистически институт в Световния ден на туризма - 27 септември. Пътуванията с цел почивка и екскурзия..
За първи път от 38 години населението на България почти е спряло да намалява. За 2023 г. намалението е с едва 0,3%, или само 2229 души. Това показват данни на правителството от отчета за изпълнение на стратегията за демографско развитие през..
Културно и езиково многообразие – с това се отличава Европейският съюз, а езиците, които се говорят в общността са важна част от културното..
Второто издание на фестивала за улична музика и автентична градска култура Street Music Fest очаква своите почитатели от днес до 29 септември на..
Нови академици избра Събранието на академиците в на Българската академия на науките (БАН). В биологическите науки академик вече е Илза Пъжева...