Недостъпната градска среда е един от основните проблеми на хората с двигателни проблеми в България. Това е причината да не ги срещаме често в градовете, където живеем. Неравните настилки, нескосените тротоари, локвите и калта са нещо обичайно за много от нас. Възприели сме ги като част от ежедневието си, но за човек с двигателни проблеми това е поредното непреодолимо препятствие, по пътя му към магазина, театъра, киното или някое държавно учреждение. Въпреки множеството ремонти и промени, настъпващи в градската среда, много обществени сгради и места, все още са недостъпни за част от гражданите. У нас стъпките, предприети в тази посока, са малко и в много случаи - благодарение на гражданската активност. Добрият пример най-често идва от млади хора, приели помощта за нуждаещите се като своя кауза. Именно с такъв човек ви срещаме в следващите редове.

Стефани Митова се чувства еднакво добре както във водата, като републикански шампион по уиндсърф, така и на сушата - върху своя лонгборд /удължен скейтборд/.

За нея възможността да спортува и да се придвижва лесно и бързо из града е изключително важна, но знае, че много други, могат само да мечтаят за подобна свобода. Самата тя израства в семейство, в което се налага да помага за отглеждането на двама възрастни хора с увреждания. Това ѝ позволява да види света през техните очи и да изпита проблемите, с които се сблъскват в ежедневието си. В този смисъл, желанието да помогне именно на хората с увреждания да живеят в малко по-достъпна и уредена среда, не бива да ни изненадва. Своето изобретение, наречено параборд, Стефани прави с надеждата да върне усмивката по лицата поне на няколко деца с двигателни проблеми.

“Моят параборд е лонгборд, който е заобиколен с тръби, свързани помежду си. Отгоре виси едно въже, на което е закачена седалка, в която сяда детето. Така не е нужно да има сили в краката, за да може да стои право. Вместо това може да виси изцяло на конструкцията, като е защитено отвсякъде. Не съм ги броила, но поне пет – шест са децата, които съм качвала на това приспособление, и са били много благодарни.”

В началото момичето популяризира идеята си в интернет платформа, и скоро с нея се свързват хора, които предлагат да ѝ помогнат тя да стане реалност. Един от тях безвъзмездно създава металната конструкция, друг дарява лонгборда, а трети боядисва получилото се интересно превозно средство. Засега Стефани не мисли парабордът да влезе в серийно производство, но е готова да посъветва всеки, който има желание да построи нещо подобно за свой близък или приятел в нужда. „Мислим за някои малки модификации, чрез които ще използваме параборда като проходилка, за да може децата, които имат мускулатура в краката, да се опитат да ходят“, споделя плановете си Стефани.

Снимки: личен архив