Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Угро-фински и български фоклор в Nani – първия авторски албум на Емми Куянпаа

Снимка: Venla Helenius

Ако наистина „всички идваме от детството си“, то Емми Куянпаа със сигурност носи част от музикалната култура на Карелия – наследство от родителите на майка ѝ. Колкото до интереса на младата финландка към българския фолклор, пътищата са неведоми − първият ѝ слухов опит е от записи, на които попада случайно. Двете старинни култури присъстват в живота ѝ на професионален музикант повече от десетилетие. Те са в основата и на първия ѝ авторски албум Nani, чиято финландска премиера беше преди дни. За Радио България Емми представи себе си и новия компактдиск така:


„Аз съм певица и композитор. Учих български фолклор през 2009 г. в АМТИИ – Пловдив. Завършила съм Музикална академия „Сибелиус“ към Университет за изкуства в Хелзинки. Преподавам народно пеене и кантеле (kantele, финландска цитра) в същата академия и в Käpylä Music (музикално училище за финландска народна музика и world music). Песните в новия ми проект са авторски, базирани на двете фолклорни традиции. Записан е в Българската национална телевизия и в Music Centre в Хелзинки.“

Снимка: Посолство на Финландия в България

В албума участва „Мистерията на българските гласове – Международна вокална академия“ (Le Mystere des Voix Bulgares Vocal Academy). Създадена преди около две години, тази формация подготвя певици за световноизвестния ни хор. Диригент и на двата състава е проф. Дора Христова, която преди време преподаваше в АМТИИ – Пловдив, а сред студентите ѝ за известен период беше и Емми Куянпаа.


„Много приятно бях изненадана от нейното бързо усъвършенстване – спомня си проф. Христова. − Тя усвои техниката на фолклорното пеене, орнаментиката, много песни научи. Записа компактдиск, в който участваха два квартета. Българският беше „Вая“ − от Пловдивската академия, а финландският се наричаше „Мама“. Беше много интересно, защото те пееха и български, и финландски песни. Поканиха ме да ръководя двата състава при записите, осъществени във Финландия. Албумът, който представяме сега е само с нейни авторски композиции. Момичетата от хора много харесват песните на Емми и с голямо удоволствие работят с нея. А Nani е първият продукт на нашата Международна академия.“

Албумът беше представен на концерти в България , а на 13 март музиката от него прозвуча в Хелзинки, в залата на Академия „Сибелиус“, но само с неколцина души в залата. „Тази нова „корона-реалност“ изтощава, но няма как!“− сподели Емми и поясни, че концертът е бил излъчен на живо, а сега може да бъде чут в интернет.


„Първата песен написах преди време − разказва тя. − Имаме малък орган в къщи и дъщеря ми свиреше на него „клъстери“ . Слушайки я, ми дойде идеята за „Огреяло ясно слънце – Vuota Vuota“. Мелодията е в стила на родопските народни песни, но припевът е на карелски език. Песента „Nani“ е посветена на богинята на Майката Земя. Преди време бях дълбоко потресена от това колко жени по света са обект на дискриминация, на насилие. В песента се казва: „Майко, защо остави тези жени сами?“ Песента Celestia (богинята на небето) е по идея на проф. Христова, която ми каза, че ще бъде интересно да напиша песен за хор и кантеле. Точно тогава се завръщах от България с нощен полет. Беше време за един финландски обичай в началото на лятото и около Хелзинки бяха запалени много огньове. Реших да отразя в музика тази красота.

Като композитор имам класическо образование, но си оставам фолклорен музикант. Когато бях на шест в нашето село имаше много добре запазена фолклорна традиция, всички деца свиреха на кантеле, пеехме постоянно. Имах прекрасна учителка, която ни учеше сами да пишем текстове и мелодии от най-ранна възраст. Моята баба беше от Карелия, бяхме много близки. Една от песните в албума е спомен за нея. Мисля, че карели и българи са много близки по манталитет – топли, приказливи, емоционални. Стилът на пеене в Карелия напомня „тресенето“ в Средна Западна България, има и други прилики.“



Още от категорията

Трън от роза, нощни дяволи и амулети...

Тя е стара, рошава и грозна, с две думи - зла жена! Обикаля с малко мръсно дете, държи тефтер със списък, за да мори народа по него. Сигурно се досещате – това е Черната смърт – най-голямото бедствие по българските земи, отнело живота на милиони...

публикувано на 20.11.20 в 07:37

„Храни душа, да те слуша”

Какви са били хранителните навици на столичани в миналото? Какво влияние оказват чуждите култури на традиционното за българите меню след Освобождението? Кога се появяват заведенията за обществено хранене? Отговор на тези и много други въпроси дава..

публикувано на 05.11.20 в 11:10

За Свети Димитър и неземната му духовна сила

Димитровден е голям християнски празник. На този ден почитаме паметта на Свети великомъченик Димитър Мироточиви, роден в Солун през ІІІ век, син на градоначалник, дълбоко вярващ християнин. По онова време властите преследвали християнството, затова..

публикувано на 26.10.20 в 03:00