Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Децата от българските диаспори с възможност за обучение в духовните семинарии в София и Пловдив

Снимка: БГНЕС

Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” и Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“ са средни общообразователни духовни училища, в които наред с младежи от цяла България се обучават и етнически българи от Македония, Молдова, Украйна и Албания. Идеята да се приемат за семинаристи и деца от българските диаспори се ражда, когато епископ Сионий е ректор в периода 1996-2009 г.


„Това е времето когато бях още ученик в Семинарията – разказва Архимандрит Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария. − Още тогава имаше деца от българските диаспори, най-вече бесарабски българи от Молдова.


Така че отдавнашна традиция е семинарията да обучава българи от различни краища на света. За нас е гордост да дадем възможност тези хора да се докосват до традициите си, до историята си, до народа си по един както материален, така и духовен начин, учейки в нашето училище“.

Архимандрит Пахомий обяснява, че Семинарията среща трудности в набиране на кандидати сред българските диаспори. Все още няма изработена методика, чрез която да се провеждат срещи на място в съответните страни, за да се запознаят желаещите какво ще учат и какви възможности им дава семинарията с докосването до родината, до езика, до историята, до духовността. В момента кампанията се извършва чрез децата, които са учили или учат в семинарията. Връщайки се по домовете, след завършването си или през ваканциите си, те носят материали, свързани с обучението в Софийската духовна семинария. В момента в България има разработена система за провеждане на кандидат-студентски кампании сред българските диаспори в различните страни, но за съжаление за средното няма такава. Тази година представители на Семинарията взеха участие в образователния форум в гр. Корча – Албания, който се организира ежегодно от Министерство на образованието и науката за набиране на студенти.


Освен основно образование, кандидатите „Трябва да имат отношение към вярата, да бъдат кръстени православно като християни, да имат успех над 4.50 − казва Архимандрит Пахомий. − Има и приемен изпит, който е по-скоро събеседване, за да видим, че децата имат желание да учат в духовно училище. И това не е случайно, нашето училище има своите особености като редовно посещаване на богослужения, църковна практика, живот в пансион. Това изисква децата да са подготвени и наистина да имат вътрешно желание да учат в такъв тип училище. Ако са принудени от родителите или близките, те трудно биха издържали на ритъма на живот в семинарията.

Архимандрит Пахомий добавя, че всяко дете, което не е навършило пълнолетие преживява труден момент, когато се отдели от семейството си и от средата си. И това е от особено значение за децата, които идват от по-далече, защото връзката със семейството им е по-трудна, а и възможността да се приберат е по-ограничена. С времето семинаристите преодоляват тези трудности, благодарение на приятелствата, които създават с другите деца и на подкрепата, която им оказват преподавателите. През годините в Софийската духовна семинария са се обучавали най-много деца от бесарабските българи от Молдова, също така и от българската диаспора в Албания.

„Хубавото е, че голяма част от тях остават в България и успяват да завършат и висше образование – разказва Архимандрит Пахомий. − Много от тях избират различни професионални поприща. За нас най-важното е да им дадем възможност и знания за Бога, за вярата, за езика, за културата и да получат подкрепа. Когато имат желание през петте години в семинарията намират начини да се приобщят и да се установят в родината си. Голяма част от тях се прибират, но получават добро образование в България“.

Учениците в семинарията получават стипендии по общите условия на разпоредбите за средно образование. Те са стипендианти на Св. Синод на БПЦ, живеят на пълен пансион, покриват се и транспортните им разходи, когато пътуват до домовете си и обратно. Дипломите, които получават след завършване са признати от Министерство на образованието и науката и дават право за кандидатстване във всички специалности на висшите учебни заведения в България и в чужбина. Семинаристите, завършили с успех много добър имат право да продължат образованието си в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ без приемен изпит.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Снимки: sofia-seminaria.org и БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

На Архангелова задушница възпоменаваме починалите и раздаваме милостиня

В календара на Българската православна църква са отредени и три специални дни, в които вярващите отправят молитви към Бога и раздават милостиня в памет на починалите си близки. Това са трите Задушници, които винаги се отбелязват в съботите, преди..

публикувано на 02.11.24 в 04:25

Тайната мисия на цепелин L 59 или как Ямбол влезе в историята със световен рекорд

В една мразовита ноемврийска утрин на 1917 г., в разгара на Първата световна война, от базата край Ямбол излита цепелин L 59 към Танзания. Целта е да се доставят боеприпаси и материали на немски военни части, намиращи се в отдалечена и дива местност...

публикувано на 01.11.24 в 11:55

Св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян

Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в..

публикувано на 01.11.24 в 11:03