„Коронавирус”, „пандемия”, „зараза”, „смърт” са думи, които всекидневно бомбардират детските уши. Как обаче в тази всяваща паника и ужас среда да защитим подрастващите от чувства като тревожност, стрес, тъга, как да разговаряме с тях за болестта и същевременно да ги успокоим и защитим?

В подкрепа на крехката и уязвима детска психика УНИЦЕФ излезе със съвети към родителите за правилния начин да разговарят по темата COVID-19. От организацията препоръчват източникът на информация да бъде проверен, да идва от семейната среда, а не децата да бъдат оставени свободно да сърфират в интернет.

„Първото и най-важно нещо е да задаваме отворени въпроси на децата си и да ги изслушваме – казва Деница Каменова, директор „Комуникации” в УНИЦЕФ. В интервю за БНР-Благоевград тя уточнява: – Важно е също така да бъдем честни с тях и да им да обясним истините по начин, подходящ за тяхната възраст. Другото е да им покажем как да защитят себе си – да мият ръцете си; когато кашлят и кихат, да покриват устата си с лакът; да спазват дистанция. От значение е и да успокоим децата, защото каквито и усилия да полагаме, до тях достигат новини. Затова е добре да знаят, че вкъщи се намират на безопасно и сигурно място, че родителите им се грижат за тях, че ако постъпят в болница, специалистите ще ги излекуват. Въобще трябва да се прави всичко възможно, за да бъде максимално намалено чувството на тревожност у децата.”

От родителите се изисква и да проверят дали детето им не е станало жертва на онлайн тормоз или самото то не упражнява дискриминация върху съученици и приятели. Например при новината, че някой от семейството – негово или чуждо, е дал положителен тест за коронавирус.

Положителните примери на доброта, на щедрост, на които ставаме свидетели в последно време, е добре да бъдат виждани от децата, гласи друг съвет на УНИЦЕФ. „Тези примери изграждат у тях не само положителни навици, но и чувството, че живеят в среда, в която са защитени, има кой да се погрижи за тях и хората са заедно и са добри”, добавя Деница Каменова. По думите й, разговорите с децата трябва да завършват, едва когато родителите са сигурни, че чувството на тревожност у тях е спаднало и няма да потърсят друг източник на информация.

„Това е нова ситуация за всички нас, но тя крие и много възможности – да задълбочим контакта с децата си, да играем и да учим с тях – казва още Деница Каменова. – Хубаво е да бъде установен дневен режим и децата, които учат − да спазват определените часове, все едно че ходят на училище. Важно е също така, подкрепяйки ги в учението, да съобразяваме подхода си към тях спрямо възрастта им. Наистина голяма част от родителите са изправени пред предизвикателството да работят от вкъщи, но нека не забравят за баланса между работата и личния живот. Още повече че това е и един от изключително ценните моменти, в които бащите могат да прекарват повече време с децата си.”

И не на последно място – родителите също е добре да се погрижат за себе си – за своето физическо и психично здраве, защото ако се намират в изострено състояние на тревожност, няма как да помогнат на близките си и на тези, които обичат.

Редактор: Диана Цанкова /по БНР-Благоевград /