Кризата с коронавируса в цяла Европа принуди много български сезонни работници да се завърнат в родината. Дали обаче изправени пред привидната липса на избор те ще попълнят свободните, но слабо платени места в родното земеделие?
Въпросът се оказва с повишена трудност – особено след призива на Европейската комисия сезонните работници в селското стопанство „да стигат до местоназначението си без забавяне”. И тъй като наетите хора изпълняват критични функции по отношение на реколтата, те се нуждаят от гаранции за свободно преминаване на граници, смятат държавите членки.
Според годишния доклад за трудовата мобилност в ЕС, България е сред страните, които изпращат най-много работници в Европа.
„България е една от петте държави донори на работна сила в Европа заедно с Румъния, Полша, Италия и Португалия – казва Атанаска Тодорова, главен експерт в КНСБ, пред БНР. – Българите са предпочитана работна ръка. Най-много наши земеделски сезонни работници се трудят в Испания – 350 хиляди, а в Германия и Англия общо 600 хиляди души. Наети българи в сектора има също така във Франция, Италия, Гърция.”
Всички тези страни се нуждаят от голям брой чужди работници, в противен случай събирането на реколтата ще бъде поставено под въпрос. И ако границите се отворят, шансовете да задържим сънародниците ни в нашите оранжерии и ферми сериозно намаляват.
„Въпросът е какво ще предложат работодателите, които отдавна говорят, че не достига работната ръка в земеделието – коментира Светла Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати от земеделието. – Те трябва да осигурят не само здравословни и безопасни условия на труд, съобразени с мерките на правителството, но и достойно заплащане. В момента европейската часова ставка в земеделието е много по-висока (Германия – 8,50 евро, Белгия – 9,80 евро, Италия – 8,60 евро – бел. ред.) от нашата, която е едва 1,90 евро.”
Възможност за попълване на свободните работни места в селското ни стопанство са и служителите от други сектори, които са загубили работата си – не само у нас, но и зад граница.
„Работоспособният човек ще бъде готов да влезе и в трудовия процес в земеделието, тъй като няма да има друго възнаграждение – смята Светла Василева. – Става дума за много групи хора, които ще бъдат освободени по време на извънредната ситуация в цяла Европа. Някои от тях ще се завръщат, а други ще идват от отраслите туризъм, хотелиерство, ресторантьорство. Така че възможности в земеделието ще има, тъй като именно там е най-ниският процент на наетата работна ръка.”
Разпространението на коронавируса повишава риска в селскостопанския сектор заради парализирането на работата на много ферми както у нас, така и в Европа и това допълнително може да затрудни осигуряването на продукти на вътрешния и на външния пазар, прогнозира още специалистката.
Редактор: Диана Цанкова (по Хоризонт, инт. на Мария Костова)
Пътуващата изложбата "Следи от изчезване“ представя изработени от биоматериали отливки на стъпки на застрашени животни в Родопите, които пресъздават действителните им форми и естествените им местообитания, предаде БТА. Експозицията ще гостува в античен..
От 10 юли започва основният ремонт на Дунав мост при Русе, съобщава Агенция "Пътна инфраструктура". Строителните работи ще се извършват ежедневно през светлата част от денонощието, по 10-12 часа на ден, според спецификата на изпълняваните дейности, като..
В „България днес“ на 9 юли ви предлагаме актуална информация от България и българските общности зад граница. По повод 174-ата годишнина от рождението на Иван Вазов слушаме как ученици от българското неделно училище в Лисабон учат и изпълняват Вазови..
Председателят на Национално движение "Русофили" - Пловдив Златомир Дьовленски и съучастникът му Иван Гълъбов са с повдигнати обвинения от окръжната..
В „България днес“ на 9 юли ви предлагаме актуална информация от България и българските общности зад граница. По повод 174-ата годишнина от рождението на..
Министърът на труда и социалната политика Ивайло Иванов предложи деца, преживели ракетния удар на 8 юли 2024 г. срещу най-голямата многопрофилна детска..