Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Каква ще бъде Европа след епидемията и кризата

Снимка: Shutterstock

Гледната точка на Мария Димитрова - Пишо, председателка на Асоциацията на журналистите франкофони в България, която предава за Радио България от епицентъра на епидемията в Париж

В началото на 2020, никой от жителите на планетата не подозираше, че високосната година ще поднесе едно от най-тежките изпитания за човечеството. След овладяването на страховитите болести като чума, проказа, холера и вариола никой от нас не подозираше, че един вирус ще преобърне живота ни на 180 градуса. Когато Китай алармира за надвисналата опасност, повечето от нас вярваха, че огнището на зараза няма да прескочи границите. Уви! Епидемията се разпространи с такава бързина във всички точки по света, че дори и най-големите скептици, които сравняваха епидемията с обикновен сезонен грип останаха без аргументи. А страните, които не искаха да спират развитието на икономиката си, заради някакъв си вирус изведнъж се оказаха неподготвени да поемат тежестта на епидемията.

Как Европа понася пораженията?

„Западният свят отдавна не е виждал сериозни кризи и са му отпаднали рефлексите на опасност“ - казва журналистката Мария Димитрова - Пишо, дългогодишен редактор в Радио България. В настоящия момент тя следи отблизо събитията във Франция.

"В европейски план виждам, че държавите имат много различно отношение към тази епидемия. Всичките бяха неподготвени. Може би най-подготвена е била Германия.

Спомням си един анекдотичен факт, как преди няколко години Меркел беше предупредила германците да се запасят за три месеца, заради назряващ военен конфликт. Европейците имаха и предишен опит с коронавирусни инфекции като ТОРС, но сега се оказаха напълно неподготвени и зависими от Китай. Маските се произвеждат предимно там, медицинската апаратура също, да не говорим за другите продукти, които произлизат от Китай. Ето сега например Франция отново ще отвори завод, който преди време произвеждаше медицински маски, но беше затворен заради нерентабилност. При посещението си в него, президентът Макрон наблегна как европейските държави трябва да изградят своята икономическа независимост в рамките на ЕС."

И докато Италия, Испания и Франция всеки ден попълват мрачната статистика с нови жертви на епидемията, държави като Англия, Холандия, Швеция, все още отказват да спрат производството си, а въвеждат ограничен режим на контакти и засилени предпазни мерки. На дистанционното заседание на Европейския съвет, на 26 март, пролича разделението между Севера и Юга и по отношение на общите мерки за излизане от кризата.  Призивите на испанския премиер Педро Санчес за солидарност и разработване на нов "План Маршал" за възстановяване на икономиката не бяха приети от Германия, Австрия, Холандия и Финландия.

В глобален план, експерти на ООН прогнозират, че над 25 милиона души по света ще останат без работа,  но не се знае колко от жителите на планетата ще оцелеят от опустошителния вирус, който досега отне живота на над 30 000 европейци.

"И тук идва големият въпрос - докъде да се простират ограниченията за изолация и може ли да се остави икономиката без апарат за дишане", отбелязва Мария Димитрова - Пишо и допълва: - Кризата неминуемо ще нанесе голям удар върху целия модел на съществуването ни."

"Това, от което аз лично се страхувам е, че патриотичните организации ще вземат връх. Това е защото хората в Европа са вбесени, че епидемията ни завари неподготвени. Следва едно голямо преосмисляне на всичко, свързано с властта и начина, по който да се движи светът. Вероятно е и самият Макрон да си отиде заради тази криза. От друга страна и Китай дълго време не е съобщавал за появата на вируса, затова и останалият свят не е бил предупреден навреме. Общочовешко е хората да не приемат злото, докато не ги застигне. Надеждите са, че ще има някакво преосмисляне и ценностите ще се пренаредят. Дали ще ни дойде умът в главите - надявам се да е така. Всички се надяваме човечеството да излезе поумняло от това голямо премеждие."

Що се отнася до България, журналистката прогнозира, че хората ще се справят по-добре и разпространението на вируса ще бъде ограничено.

Снимки: Shutterstock, архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Основна причина за смъртността в България са сърдечно-съдовите проблеми

Според Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2023 г., основната причина за смърт в България са болестите на органите на кръвообращението (61.1%), следвани от онкологичните заболявания (16.5%) и болестите на дихателната система (4.9%)...

публикувано на 28.11.24 в 13:27
Йордан Иванов

"Демократична България" предложи подкрепа за Силви Кирилов като председател на парламента

Групата на "Демократична България" е предложила на ГЕРБ-СДС и на "БСП - Обединена левица" да гласуват "за" кандидатурата на Силви Кирилов от ИТН за поста председател на 51-вото Народно събрание. Йордан Иванов, народен представител от "Продължаваме..

публикувано на 28.11.24 в 13:13
Росен Желязков, ГЕРБ

ГЕРБ-СДС внесе исканията си за тълкуване на разпоредби от Конституцията

Народни представители от ГЕРБ-СДС внесоха в Конституционния съд искане за тълкуване на разпоредби от основния закон на страната, предаде БТА. Депутатите искат яснота по въпроса, дали когато е изтекъл мандатът на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), този..

публикувано на 28.11.24 в 12:10