Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Варненецът Параскева Николау построява първата дарителска болница у нас

Някогашните българи, възпитани в патриархалните добродетели на своя род и носещи богопочитание в душата си, пренасяли добрите си дела отвъд физическия си път. Части от натрупаното с далновидност, трудолюбие и ум, те приживе споделяли с нямащите, а в завещанията си упоменавали значими суми за дела “общеполезни и богоугодни”.

Това сторил и варненецът Параскева Николау, който с последната си воля осигурил два пристана за най-бедните, най-онеправданите, най-сиротните – единият лекувал тялото им, а другият душата. 

На варненския булевард “Приморски” вече 150 години се издига масивна каменна постройка, която привлича погледа с достолепие и красота. В тази солидна сграда някога се помещавала първата дарителска болница, построена със завещаните 25 хил. сребърни рубли от благодетеля Параскева Николау.

“За Параскева Николау знаем твърде малко – казва доц. Клара Докова от варненския Медицински университет. – Роден е във Варна в началото на 19-и век, в семейството на Никола – търговец с широки връзки в Цариград и в Одеса. Младият Параскева наследява и развива успешно търговията на баща си и по-късно живее и работи предимно в Одеса, където също е много известен с дарителската си дейност. По тази благородна причина става почетен гражданин на Одеса, но никога не забравя родния си град.”



На 30 януари 1858 г., в присъствието на няколко знатни одески търговци, лекар и свещеник, Параскева Николау подписва завещанието си. Четири години по-късно го изпраща до “душеприказчиците”, които да изпълнят последното му въжделение – построяването на болница “за прегледване на болни, сирачета, престарели и умалишени”. Самият той избира местността “Св. Илия”, където да се издигне лечебница с аптека и къщи за лекар и слуги, както и малък парк, в който болните да се разхождат. Заръчва също така засаждането на черничеви дървета, за изхранването на копринени буби, за да може средствата от припечеленото да подпомагат болницата.

Параскева Николау оставя и правилник от 24 страници за управлението на болницата. Според документа лекарят трябва да има докторат по медицина и аптекарят диплома по фармация; лекарят е задължен да дава всяка година писмен отчет пред настоятелството и му се забранява “да получава пари или подаръци от болните”; лечението на всички, без разлика от вяра, народност и пол, е безплатно; “допущат се старци и умопомрачени, скитници и сирачета”. Дарителската болница с 18 легла, осем души персонал и един свещеник отваря врати през 1869 г. – седем години, след като Параскева Николау е напуснал този свят.

В завещанието си, най-големият дарител на Варна определя още една крупна сума (50 хил. сребърни рубли), този път за построяването на църква.



По време на едно пътуване до Одеса, морските вълни се заиграли в смъртоносен танц с кораба му. Насред бурното море, уплашеният Параскева Николау помолил за помощ Св. Николай Чудотворец и обещал да му издигне храм.

Варненският майстор Янко Констанди, на когото по-късно е поверен и градежът на катедралния храм “Свето Успение Богородично”, за 11 години построява църквата, която и днес пази изографисания, в притвора си, образ на благодетеля.



“Параскева Николау извършва още две благородни дела – продължава разказа си доц. Клара Докова. – Той оставя пари за стипендии на варненски деца, които да учат търговия и други науки в Атина. Именно с такава стипендия, големият гръцки писател и поет Костас Варналис завършва философия в Атинския университет. Параскева Николау оставя и средства за зестрите на момичета сирачета, което също е една много благородна кауза по онова време.”

Щедростта и благородството на варненския търговец се помнят и до днес. На негово име в родния му град е построена улица, а в някогашната дарителска болница се разполага единственият на Балканите Музей по история на медицината. В храма “Св. Николай Чудотворец” силната вяра на богомолците, все така бива дарявана с чудеса

Снимки: Регионална библиотека "Пенчо Славейков" Варна и Музей по история на медицината

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Навършиха се 33 години от приемането на новата Конституция на България

На 12 юли през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема новата Конституция на България и се саморазпуска, припомня БТА. Това е първата нова конституция в бившия социалистически лагер, която влиза в сила още на следващия ден 13 юли. По повод 33-тата..

публикувано на 12.07.24 в 19:18

За 10 години вярващите са намалели с 9 на сто

България е на последно място в ЕС с едва 12 свещеници на 100 000 души. В страната има над 8000 църкви и манастири или 10 пъти повече храмове от духовниците, сочи последното национално преброяване от 2021 г.  51,4% или 3 млн. са заявили, че вярват..

публикувано на 09.07.24 в 14:22

Хераклея Синтика възнагради археолозите с ново значимо откритие

В античния град Хераклея Синтика откриха много добре запазена двуметрова статуя с глава. Правена е от майстор, използвал цял мраморен блок към II век сл. Хр, когато тази практика вече е била архаична. Иконографският тип е на бог Хермес и подобни..

публикувано на 05.07.24 в 11:27