Известната ни оперна певица от години е „свободен музикант“, шествайки по големите сцени. Музикалните критици по света не пестят суперлативите за нейните запомнящи се изпълнения, а почитателите ѝ са по цялото земно кълбо. Заедно със семейството си, Александрина живее основно в Париж, но винаги е споделяла, че не си представя живота без „софийския въздух“ и любимите места из България. Обикновено успява да намери пролука сред многобройните си ангажименти и да „прескочи“ до родния си град, да се види с близки и приятели. Така посреща настоящата криза в софийския си дом: „Дойдох в България за няколко дни, но точно тогава обявиха извънредното положение, отмениха всички ангажименти и така си останах вкъщи. Всъщност съм щастлива...“

„Животът ни се промени изцяло и си дадохме сметка колко добре живеем с много по-малко от нещата, с които сме свикнали. За мен това е една истински добре дошла промяна, успокояване и завръщане към душите ни, към себе си, дома ни, хората, които обичаме. Това е завръщане у дома и в преносен смисъл. Мисля, че всичко това не е случайно и е добро за следващия възход на човечеството, който неминуемо предстои. Така е след всяка криза, но тази стъпка в момента е необходима, за да преосмислим пътя си. Това, което ми се ще да осъзнаем в този момент е до каква степен сме взаимосвързани всички на тази планета, колко зависим един от друг и колко е необходимо да допуснем светлината напълно да разтвори душите ни, да освети целия свят, защото светлината на един човек ще донесе светлина на всички. Това, което се случва в момента е необходимо, за да осъзнаем този простичък факт – всички ние, от принцове и премиер министри до бездомници, сме просто хора. Податливи сме на едни и същи болести, на едни и същи радости, на едни и същи страхове и сме едно цяло, което също така може да се пребори с всичко и светлината е пътят към всичко това. Тя може да озари целия свят. Пожелавам на всички това „прибиране у дома“ да бъде пълноценно! Да използват това време пълноценно, да достигнат до най-дълбоките кътчета на своите души, да прегърнат с обич близките си хора и да бъдат част от подобряването на света и на условията, в които живеем. Ако всеки един от нас даде своя принос, всички ще бъдем по-добре. Да използваме това време с радост и благодарност, защото то не ни е дадено случайно!“