Социалният затвор, в който напоследък е заключен животът ни, извади наяве примитивни страхове. Сред тях най-силен е този от смъртта.
Излизайки навън, ние вече не виждаме познатите гледки – насядалите хора върху пейките в парка, пиещите кафе в капанчетата на открито, летящите на скутери младежи. Освен това във въздуха витае една невидима заплаха с непознатото име Covid-19. Всичко това събужда у нас най-първичните ни страхове, смята психотерапевтът Детелина Стаменова.
“Огромна роля би имало това колко време ще продължи пандемичната обстановка, колко души ще се заразят и колко от тях ще пострадат по-сериозно от болестта – казва специалистката пред БНР. – Не мисля обаче, че това ще доведе до грандиозна отдалеченост и социална дистанцираност, защото всички ние ще можем да наваксаме с прегръдките и близостта - да се надяваме, в скоро време. Все пак да не забравяме, че седенето вкъщи е с цел да облекчим здравната система, за да има по-малко загинали хора.”
Според Антоанета Христова от Института за изследване на населението и човека към БАН хората са здраво стъпили на земята по отношение на това как преценяват риска да се заразят с коронавирус. За да се справят със ситуацията, повечето от тях използват т.нар. наивен оптимизъм, показва изследване на настроенията по време на епидемията.
“От една страна се оценява факта, че сме в период на зараза, но населението не е категорично, т.е. мисли се с хипотезата „мога да се заразя, мога и да не се заразя“ – казва психоложката пред БНР-Видин. – Що се отнася до тревожността, психиката ни показва висока степен на мобилизация и е впрегнала всички подсъзнателни механизми, за да приемем всекидневието такова, каквото е - различно, с променени стереотипи. Видяхме, че много неща от тези, които сме ценили в миналото, престават да ни трябват, а всяка подобна по-дълбока промяна се отбелязва като много сериозен стрес за психиката. Ние обаче я управляваме, защото сме в началото на периода.”
А стресовите състояния си имат конкретни причини. Милена Борисова от Видин най-много се безпокои как ще оцелее, без да работи.
“Оставам без пари и отивам на борсата – казва тя. – Дванайсет души сме освободени от фирмата, защото шефът ни не е съгласен на схемата 60/40. Мъжът ми също не работи, нито имаме заделени пари. Страшно е.”
Ивайло Александров от Лом пък смята себе си за оптимист, въпреки че се намира в принудителен отпуск. Психически се справя с помощта на хобито си – кожарството.
“Особено като си сам вкъщи и постоянно циркулираш из малкия апартамент, започваш да изпадаш в депресия – добавя той. – Липсата на контакти и медиите допълват картината. Трябва да се говори, но по-умерено, защото никой не знае как да реагира в тази ситуация. Това е шок за целия свят.”
В момента преживяваме нещо, което може по-скоро да се дефинира като меланхолия, смята още Детелина Стаменова. Тъгуваме по живота си, какъвто е бил само преди броени седмици – вече не можем да отидем там, където пожелаем, не можем да си правим планове. “Тази несигурност, която хората усещат, е заради разклащането на устоите на обществото, променило се само за броени дни”, добавя психотерапевтката.
Детелина Стаменова съветва да се обърнем към времето след голямата грипна пандемия, сполетяла ни в края на Първата световна война. “Виждайки как хората отново са седели по кафенетата, въпреки многото жертви, как отново са писали книги, как отново рисували картини – всичко това ми дава увереност, че ще настъпи нормализиране”, заключава тя.
Редактор: Диана Цанкова / по материали на Александра Илиева, Радио София и Йорданка Петрова, БНР-Видин/
Снимки: БГНЕС, БТА
Българската образователна система и Законът за предучилищното и училищното образование нямат т.нар. езикова интеграция, призна министърът на образованието Красимир Вълчев пред ресорната парламентарна комисия. По думите му, това означава ако едно..
В петък , 21 март, минималните температури ще бъдат от минус 5 ди 0°. В София ще е около минус 3°. В сутрешните часове по поречията и около водните басейни ще има намалена видимост. През деня ще е слънчево и почти тихо. Максималните температури..
74% от българските младежи обмислят повече или по-малко идеята за емиграция в чужбина – сочи изследване на младежта в Югоизточна Европа, проведено от Фондация "Фридрих Еберт". Анкетирани са 9000 души между 14 и 29 години. Последните години..
България, далечна като мираж, се оказва любима за човек, който никога не е стъпвал в страната ни. От близо 50 години г-н Джаянта Чакрабарти следи всичко,..
Министерството на туризма организира широкомащабна международна рекламна кампания в каналите National Geographic и 24 Kitchen, част от групата на The..
Един от двата големи профсъюза в България - Конфедерацията на независимите синдикати в България, организира тази сутрин протест до сградата на..