Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Заедно в кризата

Стефан Вълдобрев: Да искаме по-малко, за да имаме повече

Снимка: БГНЕС

Актьор, певец, лидер на група („Обичайните заподозрени“), автор на песни (текст и музика), Стефан Вълдобрев е изключително деен човек и много ангажиран, поне преди 13 март. Той, както всички артисти, свързани със сцената и живия контакт с публиката,  се наложи да отмени много свои участия, но намира и добрите страни на ситуацията.


„Работя. Използвам възможността, която животът ни осигури да я караме „по-полека“. Три години пеем тази песен, но ние самите не се спираме. Довърших книгата, която от доста време бях замислил, но все нямах време. Стана чудесно, че сега се „кротнах“ вкъщи. Занимавам се с финалните редакции, обложката на „Книга за песните“, в която разказвам интересни, понякога смешни истории за мои песни, за песни на „Уикеда“, Лили Иванова (за нея има специална глава) и др. Средата на май, живот и здраве, трябва да е по книжарниците.”

Преди дни изнесох първия си концерт онлайн, без публика, и силно се надявам да не ми се случва повече − сподели музикантът пред Радио България.

Пожелавам си това да е последният такъв концерт! В началото усещането беше странно – пееш на едни триножници, върху които са камерите. Може би ми помогна това, че съм актьор, защото в киното понякога си „партнираш“ с камерата и си представяш, че това са хора. Другото, което страшно много ми помогна, е че през последните четири години, по време на стотиците наши концерти из страната, наблюдавах лицата на всички хора пред себе си и смея да кажа, че запомних повечето… Онази вечер просто си ги представях тия хора пред себе си… Направихме много хубава приятелска връзка с нашата публика и това много ми помогна онази вечер. Все едно всички тези хора бяха наоколо.

Ако трябва да опише сегашната ситуация с моя песен, наистина най-близо е „По-полека“ – и като заглавие, и като съдържание на текста. Човечеството достигна до един „ръб“, от който не може да се продължи нататък – „ръб“ на консумация, алчност, искане на повече и повече, нечовешко темпо. Стигна се до там, че природата сама направи така, че да започне някакво прочистване. Имам предвид не на физическо ниво. Това е прочистване на сетивата, на мислите, на душите, стремежите, желанията. Още на 13-14 март написах във Фейсбук нещо мъничко. Никак не обичам да давам съвети на хората, да назидавам... Беше обръщение към децата, в което ги молех да обяснят на своите родители, че това е нещо нормално, че трябва да искаме по-малко, за да имаме повече. Живеехме така, все едно след нас няма да има други хора - всичко да изядем, да изпием, да усетим… Все пак да остане и за тях, нашите деца. Мисля, че след целия този кошмар, който се случва в момента, би се възстановила една човешка нормалност.“

Колкото до „Книга за песните“, Стефан Вълдобрев сподели още, че се надява чрез нея да остане във връзка със своите приятели и почитатели, за да се запази хубавата емоция, останала да напомня за „тази приказка“, родена от живия контакт и концертите, и в очакване на завръщането ѝ.


Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Снимки: БГНЕС, Facebook/Stefan Valdobrev




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Шошана Барух

Бюрек със сирене, айрян и таратор – Шошана и нейната българска закусвалня в Бразилия

Casa Bulgara или Българската къща заема водещо място в кулинарните пътеводители на Сао Паоло – най-големия град в Бразилия с над 12 милиона жители. Закусвалнята съществува от близо половин век на един и същи адрес и е собственост на 75-годишната..

публикувано на 02.04.24 в 11:20

Цветан Найденов – един българин в Шаолин

Той е дете на прехода, роден в края на 1989 година в София. Израснал е с филмите за кунгфу и мистиката на манастира Шаолин в Китай. Пътят му минава през тренировки по айкидо, НАТФИЗ и класа на проф. д-р Александър Илиев, където завършва висшето си..

публикувано на 02.04.24 в 11:15

Боряна Мургина: Логопед е нужен и за българчетата от неделните училища в чужбина

Човекът е част от обществото и трудно би живял без да общува. Затова грижата за доброто представяне пред другите започва още в ранна възраст, когато се учим да говорим. Всичко започва в семейството, но забързаният начин на живот забавя развитието в..

публикувано на 28.03.24 в 12:10