Според демографските данни на Националния статистически институт към края на миналата година в 23 на сто от населените места в България жителите са от 1 до 49. Област Велико Търново е на второ място в страната след Габрово по брой обезлюдени селища. В 58 села и махали във Великотърновско не се чува човешка реч.

„За първи път правя репортаж без да се виждам с хората, за които разказвам. Просто защото няма как да стигна до селата, към които общественият транспорт е спрян“ − казва кореспондентът на БНР в района Здравка Маслянкова. В опит да проучи как живеят хората в извънредните условия, журналистката се оказва единственият събеседник по телефона, с който си говори в последните дни единственият жител на балканското село Горановци – 73-годишната Цана Цвяткова. От години живее сама, понякога се вижда с племенника си, но сега той не е при нея заради коронавируса и затрудненото пътуване, но и по икономически причини. Възрастната жена е с пенсия от 118 лева (близо 60 евро ), които за нищо не стигат, но там, където живее няма откъде нищо да си купи.

„Как се оправям? Много трудно. Самота – казва балканджийката. – С висока захар съм и не зная какво ще правя. Как изкарвам? От вкъщи до двора. Занимавам се с боб, с картофи, чесън, лукове, домати“.

Горановци е една от 16-те високопланински махали към кметското наместничество Райковци, разказва кметският наместник Петьо Коев.

„Десет са безлюдни. Сега в това извънредно състояние всеки си стои в дома. Аз им купувам лекарства. Ходя при личната лекарка, тя ги изписва за по три месеца тези, които минават през Здравната каса. Може да се каже, че се справяме. По принцип балканджиите са корави хора, никога не са капризничели. Тези, които живеят по махалите, знаят, че лукс няма. Кореспондират с мен, помагаме си взаимно и изобщо тук така сме свикнали“.

Илия Радев, кметски наместник на Въглевци обяснява, че напоследък основното му занимание е да прави адресни регистрации, за да могат близките на самотните старци да си идват безпроблемно към селото, за което се минава през контролно-пропускателния пункт на Велико Търново при Дебелец за Прохода на републиката.

„В списъка за гласуване са 39 човека. 82 сме регистрирали по настоящ адрес − близки, синове, дъщери и т.н. Хляб имаме 4 пъти в седмицата. Нямаме проблеми. Засега нямаме човек, който да е останал гладен или самотен, без да е обслужен“, уверява Радев.

Издателят Иван Габеров е от гражданите, които изкарват извънредното положение в самоизолация в малкото великотърновско село Емен в подножието на живописния Еменски каньон.

Вместо на книгите се е отдал на градинарство и споделя, че в последните две седмици не е имал щастието да говори с човек очи в очи.

„Да живееш на село изолиран е прекрасно, но да си изолиран насила не е най-доброто нещо, което може да ти се случи, защото ние не сме обвързани със селския живот, ние сме градски хора, които използват извънградска среда за по-добро съществуване и е адски неудобно. Липсва ми свободата да реша дали да остана или да отида някъде, липсва ми контактът със семейството“, разсъждава Габеров.

Земеделските производители Мария и Дончо Дончеви преди 24 години избрали да живеят на село и днес са единствените жители на високопланинската махала Терзиите. Отглеждат 110 кошера с пчели и 80 крави и телета, но са скептични, че продукцията им ще стигне до потребителите чрез големите търговски вериги. Единственото, което им липсва, е 28-годишният им син, когото не са виждали повече от месец. Ежедневието ни с нищо не се различава от дните, когато я нямаше заразата, споделя Мария Дончева и допълва – „Свиква се да живееш сам“.

Редактор: Елена Каркаланова /репортаж на Здравка Маслянкова, БНР-Велико Търново/