На 1 май 1886 година, в Чикаго, 300 хиляди американски работници излизат на протест с искане за осемчасов работен ден. Това е и причината Първи май да се превърне в символ на работническата солидарност, който и до днес се чества на много места по света. В България – за първи път се отбелязва през 1890 г., по идея на печатарските работници, а по-масовите прояви датират от 1893 година. Днес в страната ни Първи май се почита като Ден на труда и е официален празник.
Ако в годините на социализма отбелязването му беше свързано главно с отчитането на трудовите успехи и със задължителните манифестации, то сега, в условията на пазарно стопанство, като че ли, се връщаме към истинския смисъл на този ден – правото на труд на работещите, справедливото му заплащане, добрите и по-безопасните условия на труд, социалната защита.
Когато през 1944 година комунистическата партия идва на власт в България, тя много бързо се сраства с държавата и поема в ръцете си всичко – създава нови производства и нови работни места, регулира условията на труд и почивка, осигурява безплатно образование и здравеопазване. По това време заплатите са ниски, но пък почти всички имат работа. Няма лукс в живота на българите, но няма и нечовешка нищета. Сформираният тогава общ пазар на социалистическите държави и най-вече огромният пазар на Съветския съюз, поглъщат цялото производство. И същността на Първи май се променя. За какво да се води борба, след като има осемчасов работен ден, ниски, но сигурни заплати, уеднаквен стандарт на живот?! Първи май се превръща в хубав почивен ден, в който след традиционната манифестация на трудещите се пред държавния и политическия елит на страната, идва празничната трапеза, угощенията и народните веселия по села и градове. Повече за празнуването тогава можете да прочетете и чуете ТУК.
Демократичните промени през 1990 година преобърнаха нещата. Приватизацията на индустрията, влизането на новите работодатели в предприятията промени ситуацията. Общото национално богатство, събирано и изграждано от всички българи в продължения на 45 години, премина в ръцете на частни инвеститори. В желанието си за бърза печалба, някои от новите собственици (особено тези от първите години на прехода), пренебрегваха изискванията за нормиран работен ден, за здравословни условия на труд и пр. Увеличи се безработицата и обедняването на хората, оттам и – социалното напрежение.
Настъпи ерата на възраждане на синдикализма, призван да защитава правата на трудещите се. В национален план се наложиха два големи синдиката – Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда „Подкрепа”. Сформира се и Национален съвет за тристранно сътрудничество, обединяващ представители на правителството, работодателите и синдикатите.
В защита на трудовите права на хората днес продължават да се изказват мнозина, къде с повод, къде – без. Но е факт и реално свършената работа. Често се констатират нарушения на изискванията за здравословни условия на труд, погазване на нормите за работно време и заплащането на извънредния труд. Макар и с европейска регулация в системата на трудовото законодателство, и днес не липсват пропуски и умишлени злоупотреби, в ущърб на работника, но никак не са малки и санкциите, налагани от отговорните за това институции. Макар и по-рядко толкова масово, както в началото на историята на Първи май, и днес има протести на различни групи работещи, както и недоволства, организирани по нов начин – през социалните мрежи в интернет.
И сега, както и в края на ХIХ век, хората искат справедливо заплащане, добри условия на труд, негодуват срещу своеволията на работодатели и срещу пренебрегване на трудовото законодателство. Добре е обаче, че вече далеч по-осъзнато и настоятелно търсят своите права. И, макар процеса по отстояването им да не е лек и да изисква упоритост и търпение, все повече хора го правят. И днес, на 1 май, съвсем основателно – могат да се поздравят с „Честит празник!“, и да вникнат в истинския смисъл на този ден.
Единайсет българи заминахаза Лисабон, за да участват в Европейските игри за трансплантирани и диализирани, които ще се проведат от 21 до 28 юли. Те ще се състезават в 7 от общо 11 дисциплини, сред които плуване, бадминтон, тенис, лека атлетика...
За нас тези избори трябва да бъдат последни за следващите години. Повече компромиси не бива да се правят с народа, с обществото и политическата система, призова лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пред младежката академия на партията в Пловдив. Той каза, че..
На въпрос какво трябва да бъде отношението на българската църква към църквата в Северна Македония главата на Българската патриаршия каза пред БНТ, че Светият синод има решение от края на 2022 г. "Ние приехме решението на архиерейския събор на..
396 са регистрираните български училища в чужбина за учебната 2024/ 2025 година. Те се намират в 43 държави на шест континента , като от тях 17 са към..
Непоносимите горещини, които връхлетяха Балканите през последните седмици, причинявайки изпепеляващи пожари и в България, застрашават живите..
Близо 60 представители на български училища зад граница, университетски преподаватели и експерти в областта на образованието ще вземат участие в..