Едва няколко десетилетия били необходими на новата българска столица след Освобождението, за да се преобрази в град с модерни съоръжения, просторни улици и достолепни сгради. Съприкосновението с европейската култура, университетите, пътешествията пък повлияли много граждани, които образували прослойката на хора с изтънчен вкус и с отворено съзнание за прогресивните идеи на Стария континент. Давайки простор на своя кръгозор, софиянци все повече се вглеждали и в цялостното си излъчване и често се допитвали до журналите от модната столица Париж.
В началото на 20-и век т.нар. френкетерзии в по-големите български градове вече шиели дрехи по френски маниер, ала законодателката на модата в Царство България била една – родената през 1896 г. в семейството на фелдфебел Пелагия Видинска. От ателието й на столичната улица “Леге” излизали тоалетите за дамите от висшето общество. Сред тях най-ярко блестяла българската царица Йоанна Савойска.
Младата Пелагия получила фамилията си заради Видин – крайдунавския град, в който баща й бил разквартируван. Прозорлив и състоятелен, той изпратил дъщеря си в Солунската гимназия, за да вземе най-доброто от образователната система и да научи европейските езици, на които по онова време най-много се е общувало. И тъй като владеела френски и немски, Пелагия успявала да комуникира на равна нога с модните къщи, налагащи тенденциите в европейските страни.
“20-те и 30-те години на миналия век са белязани от много жени дизайнери – не само в Европа, но и у нас – разказва Елица Павлович, автор на проекта “Будителките”. – Така че Пелагия Видинска е част от много по-голямо движение в модата и не е затворена единствено в границите на България. Тя поддържа контакти с Париж, присъства на ревюта във френската столица. Не знаем дали е познавала лично големите дизайнерки на епохата, сред които Жана Ланвен и Коко Шанел, но със сигурност е виждала техните творения.”
Няма сведения какво е събудило интереса на Пелагия Видинска към модата. Но очевидно тя е притежавала нюх, който й помогнал да осъзнае, че сляпото следване на парижкия маниер не е приложимо в страна, застанала на кръстопътя между Изтока и Запада. И понеже добре познавала българските носии, един ден пришила шевиците им в светското облекло.
Още в началото на своята кариера Пелагия Видинска имала контакт с най-големите френски модни къщи. В интервю за списание “Моден журнал” тя разказала за големия успех, който нейните рокли пожънали в Париж. Модистката добавила и че известна френска модна къща й поръчала да изработи облекла с бродерии в български стил.
След всяко връщане от Париж Пелагия Видинска подготвяла колекция с най-новите тенденции в дамския гардероб. В историята е останало ревюто й от 1928 г. в софийския театър “Роял” с участието на 20 манекени – първата част съдържала костюми и носии с наименованията “Македония”, “Син Охрид”, “Ловеч”, “Шоп”, “Болярка”, а втората част представяла вдъхновени от парижката мода тоалети. Но каквото и да шиела, използвала само първокласни тъкани и неотменно следяла за линията на дрехата. Не случайно й се доверявали звезди от величината на Мими Балканска, известна като „царицата на оперетата“ у нас. Популярната певица Лея Иванова избрала за дебюта си на една от столичните сцени “черна карирана поличка с бяла блузка и шалче” на модистката.
“Отличава я талантът й, защото модата е изкуство – казва още Елица Павлович. – И тъй като е била добре образована по отношение на работата си, това й е позволило да направи интересна амалгама между класическите рокли с ниска талия и със специфичните жакети, от една страна, и, от друга - българските ширити и шевици. Виждаме го особено добре на някои от най-известните снимки на царица Йоанна и на мис България Люба Йоцова. Освен това е имала добър търговски нюх и е създала модната си къща абсолютно сама. Тя се е местила няколко пъти във все по-големи ателиета, докато накрая се установява на ул. “Леге” №6, в която днес се помещава администрацията на община “Средец”. В цялата сграда са работили нейните шивачки, там е приемала клиентите си и е провеждала ревютата си, а това е изключително постижение за сама жена, която не е можела да разчита на финансовата или на моралната помощ на съпруг – нещо, което по онова време не е било без значение.”
Наричат Пелагия Видинска “българската Коко Шанел” – може би защото и двете започнали пътя си в модата по едно и също време, винаги се носели изискано и били непримирими по отношение на качество и вкус. Но за разлика от френската дизайнерка, чиято модна империя процъфтява, българската модистка губи буквално всичко след 1944 година. До края на дните си през 1960 г. тя преживява като костюмиер в Народния театър и й е позволено да изработи народните носии на ансамбъл “Филип Кутев”.
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..