Човекът се нуждае не само от физическа храна – и това отлично знаят онези пазители на книгите, които са приели за своя мисия да ни подбутват, насочват, приобщават към непознати светове.
С края на извънредното положение библиотеките отвориха врати. Ала една от тях – великотърновската, подобно на самарянин, почукващ на вратата на бедния с канче топла супа, не забрави „гладните”, доставяйки им в дните на усамотение сгряваща душите порция храна.
„Този експеримент се оказа успешен – казва доц. Калина Иванова, директор на Регионалната библиотека „Петко Р. Славейков”, за идеята институцията да изпраща книги на абонатите си по време на пандемията. – Ние искахме да бъдем полезни на нашите читатели, защото не е достатъчно само да им предоставим онлайн ресурси и електронни каталози. Понякога хората се нуждаят от това да почетат с удоволствие любима книга и се оказахме прави, тъй като повечето от желаната литература беше художествена. Нашите акции за доставка по домовете се проведоха в осем петъци – от 16 март до 8 май, и в този период успяхме да занесем 1100 тома на 215 читатели.”
Откакто посещенията в библиотеката са позволени, не спира върволицата от въодушевени читатели. „Само за четири дни 555 души са заели нови книги”, казва директорката. Но това едва ли е необичайно, тъй като зад тази вярност се крие дълголетната традиция на едно духовно хранилище.
Регионалната библиотека във Велико Търново си избира за патрон възрожденския литератор и следосвобожденски политик Петко Р. Славейков през средата на миналия век. Но тя е основана още през 1889 г. като третата по значимост институция след Националната библиотека в София и Народната библиотека в Пловдив. Един от видните й директори – Моско Москов, поставя началото на благотворителна кампания за събирането на ценни старопечатни книги и ръкописи, които са показани за първи път през 1940 г. В колекцията от 1200 екземпляра влизат ръкописът от 14-и век „Постен Триод”, първата българска старопечатна книга „Неделник” от Софроний Врачански (1806 г.), първото издание на „Рибен буквар” от Петър Берон (1824 г).
Освен да обогатява фондовете си и да заема книги, институцията извършва много други дейности – лятната кампания за насърчаване на детското четене „Ела в библиотеката”, литературния панаир „Фоайе на книгата с автограф”, който през т.г. ще се проведе от 25 май до 10 юли онлайн чрез дистанционни разговори с автори, създаването на електронни каталози, осъществяването на множество проекти като този за половата идентичност, децата читатели и библиотечните колекции по програмата “Креативна Европа”.
„Основният акцент на този проект е равенството между половете и липсата на ограничения в избора на професии, на игри, на поведение – разказва доц. Калина Иванова. – За целта подготвихме онлайн каталог и библиография по темата. Това е, което сме направили, и тук няма никаква конспирация, въпреки че в заглавието на проекта имаше думата „джендър”. Проектът беше посрещнат със съпротива – най-вече от библиотечната гилдия, която съзря в нашето лице дявола. Но след като видя какви дейности и срещи провеждаме, както и че на децата им е интересно да четат тези книжки, престана с нападките.”
В литературата библиотеката нерядко се превръща в сцена, на която се разиграват всякакви събития, дори убийства. С каквато и обаче тайнственост, съдбовност, митологичност писателите да я обгръщат, едно е сигурно – там някъде, в един от лабиринтите й, всеки от нас ще намери книгата, която завинаги да го промени.
Има ли си и великотърновската библиотека своя лабиринт?
„За съжаление, материалната база на нашата библиотека е много традиционна и няма чак такива пространства, в които един читател да може да се изгуби – отговаря директорката. – Но тя си има едни такива определени кътчета и в тях често намираме по някой човек, вглъбил се в книгата, която си е избрал.”
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..