Българският поет Захари Иванов, един от учредителите и председател на Асоциацията на писателите от Югоизточна Европа, получи десетата юбилейна награда “SEE personality award 2020” на Международния фестивал на филмовото изкуство “South East European film festival – SEE A PARIS FF”. Отличието е за приноса му за сближаване на културите на балканските народи. Друг именит българин - Анжел Вагенщайн - стана носител на награда за цялостно творчество и принос към балканското кино от същия форум.
Захари Иванов е български писател и преводач, роден на 9 май 1946 г. в с. Батановци, Пернишко. Завършил висшето си образование в Киев, Украйна, Иванов работи последователно като редактор, програмен ръководител, наблюдател в Българската национална телевизия, редактор в предприятията „Българска анимация“ и „Българско видео“. След 1990 г. до началото на новия век живее предимно в чужбина.
Сред по-известните му книги са „Влюбени очи“, „Спомен за мълчанието”, Азбука на чувствата”, „Ехо от залеза”, „Изчезнал остров”. Превел е повече от 25 книги от руски, украински, белоруски, сръбски и английски език.
През ноември 2019 г., в София Захари Иванов основава първата Асоциация на писателите от Югоизточна Европа, която свързва автори от 14 държави. По време на учредителното събрание на организацията, той коментира, че целта е да се прескочи преградата, която спира разпространението на литературата от Балканите. „Искаме всички да се чувстваме заедно. Написаното на гръцки остава непознато за нас. В Италия пък не подозират за много български автори“ – обясни тогава идеята си Захари Иванов.
И оценката не закъснява. Една от наградите на Международния фестивал на филмовото изкуство „SEE A PARIS FF“ е за него и се присъжда именно заради усилията на българина да гради мостове между културите на страните от Югоизточна Европа.
Поредно отличие добавя в богатата си колекция и писателят Анжел Вагенщайн - за цялостно творчество и принос към балканското кино.
Джеки, както още е известен творецът, е автор на 50 сценария за игрални, документални и анимационни филми, снимани в няколко държави. Филмът му "Звезди", заснет през 1959 г. от режисьора Конрад Волф, е носител на Специалната награда на фестивалното жури в Кан. Сред най-известните му екранни произведения са "Допълнение към закона за защита на държавата", "Гоя", "Звезди в косите, сълзи в очите", "Борис I". През 90-те години на ХХ век се отдава на писателска дейност, като издава романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, последните два от които са с международни отличия. Книгите му са преведени на френски, английски, руски, немски, испански и италиански език.
Анжел Вагенщайн е един от 12-те интелектуалци, поканени от президента на Франция Франсоа Митеран на знаковата среща във френското посолство в България през януари 1989 г. Участник е в Кръглата маса и е депутат в седмото Велико народно събрание, произвело последната българска Конституция. Носител е на орден "Стара планина" и на френското звание "Офицер на Ордена за заслуги към нацията", създаден от генерал Шарл дьо Гол.
Сега към поредицата отличия се добавя и наградата за цялостен принос в балканското кино от Международния фестивал на филмовото изкуство “South East European film festival – SEE A PARIS FF”.
Всъщност, „SEE A PARIS FF“ е най-големият фестивал на балканското изкуство не само във Франция, но и в Западна и Централна Европа. Провежда се всяка година в Париж и Берлин и представя образци на балканското кино вече десет години. Носители на награди от него са изтъкнати творци от различни краища на Балканския полуостров, сред които е и актрисата Цветана Манева. За първи обаче награди няма да бъдат връчени на тържествена церемония, а онлайн, по обясними причини, посочват организаторите от филм феста.В отговор на депутатски питания служебният министър на културата маестро Найден Тодоров заяви, че щатната бройка в Националния фонд култура е 11 човека. Те трябва да разпределят милиони евро за културата по Плана за възстановяване и устойчивост. Според..
" Гаснещият огън често пъти се разгаря отново благодарение на няколко оцелели въгленчета." С тези топли думи професорът по славянска филология Красимир Станчев вдъхва надежда, че изтляващият интерес към българската азбука, българския език и..
Националният литературен музей отбелязва 174 години от рождението на Иван Вазов. Честването преминава и под знака на кръглата годишнина от първото самостоятелно българско издание на романа "Под игото“, публикуван през 1894 г. от издателство "Т. Ф...