В резултат на човешката дейност две трети от океанската площ и три четвърти от сушата са претърпели значителни промени. В периода от 2010 г. до 2015 г., 32 млн. хектара гора са изчезнали. В рамките на следващите 10 години един от всеки четири известни вида може да бъде заличен от планетата. Учените са категорични, че чрез нарушаването на баланса в природата, човекът създава идеални условия за разпространение на вируси от животни към хора. Според проучванията, около 75 на сто от всички възникващи инфекциозни заболявания при хората са зоонотични.  Доказателство за това е Covid-19, чието разпространение се дължи на загубата на биологично разнообразие. Колкото по-богата на видове е една екосистема, толкова по-трудно се разпространяват патогените в нея, заради естествената бариера, която видовото многообразие създава. Затова тази година темата на Световния ден на околната среда е Биоразнообразието. Целта е човечеството да предприеме активни действия срещу ускоряващата се загуба на видове и разрушаването на природата.

На фона на останалите европейски страни в България картината изглежда оптимистично, казва Спас Узунов, експерт „Природозащита“ към Фондация „Биоразнобразие“:

Наблюдаваме видове, които намаляват своята численост, унищожават се местообитания. А разрушаването на местообитанията е най-значимият фактор за намаляването на биоразнообразието в световен мащаб. Когато изграждаме хотели по тези невъзстановими ресурси, ние губим и туристите.“

Показателен е отливът на българските туристи, които предпочитат съседните страни, заради запазената природа. Разораните дюни на Ахтопол, скандалният строеж край защитената местност „Блатото Алепу“, тръбопроводът във Варна, строителството в защитената зона на Иракли предизвикват вълни от недоволство. Повод за негодуване дадоха и подготвените промени в Закона за биологичното разнообразие, който регламентира управлението на зоните от европейската мрежа „Натура 2000“. Научните среди, както и множество природозащитни организации заклеймиха измененията като „лобистки“ и прокарващи частни интереси:

„Дават се абсолютни правомощия на местния и националния бизнес за управление на биоразнообразието – отбелязва експертът. – Поправките предвиждат отстраняване на научните организации от органите, разработващи мерките за опазване на защитените видове и местообитания. В същото време се дава пълна власт на министъра на околната среда. Виждаме какъв е резултатът по Черноморието, а и на други места.“

Друг тревожен факт е масовото измиране на пчелите, заради интензивното земеделие:

„Това е драматично смъкване на числеността и разнообразието на тези видове. Естествено пестицидите и изкуствените торове, които се използват в селското стопанство са една от причините, но не са единствените. Унищожаването на местообитанията, промените в климата и ГМО също допринасят за изчезването. Всички тези фактори водят до драстично намаляване на опрашителите, а без тях нито екосистемите могат да функционират, нито ние като цивилизация.“

Въпреки това, с много усилия природозащитните организации успяват да разработват успешни проекти за опазване на околната среда. Два от тях, тази година достигнаха финала на конкурса за наградите „Натура 2000“, организиран от Европейската комисия. Това са инициативата за опазване на старите гори в 145 защитени зони от Натура 2000 и проекта за възраждане на Дунавския регион на WWF.

Снимки: Pixabay, Facebook /Спас Узунов