Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българско лечение спасява Европа от смъртоносна епидемия

В края на Първата световна война десетки хиляди души биват покосени от мистериозна болест, която не е напълно разгадана и някой ден може да се завърне. Пространството се стеснява и тялото, сковано, се превръща в затвор. Безизразното лице наподобява маска. Очните ябълки се въртят, устните се гърчат, главата и крайниците се тресат в конвулсии. Т.нар. сънна болест обхваща Стария континент, който понася още рани върху и без това разкървавеното си тяло.

През 1900 г. един 24 годишен младеж, произхождащ от семейството на сопотски знахар, заминава за Цариград, за да изучи тайните на билките. В града на Босфора той чиракува цели пет години при прочут ходжа и за награда се завръща с подарък от учителя – дебела книга с лечебните свойства на растенията и с ориенталски рецепти. Този новопосветен лечител само след две десетилетия ще се прочуе в Италия като Иван Раев –  изобретателят на “cura bulgara” или терапията, премахваща симптомите на постенцефалитния паркинсонизъм.

“Българската народна медицина има значителен принос още от древни времена – разказва д-р Димитър Пашкулев, специалист по интегрална природна медицина. – През Средновековието е било трудно да се разчита на друга медицина и тогава развитие получава лечението с билки на богомилите. Всички знаем и прочутия лечител Петър Димков. Неслучайно Иван Раев е бил толкова високо ценен в Италия от кралица Елена Савойска. Неговото лечение по време на епидемията е станало водещо, когато другите опити за третиране на болестта са се проваляли. Затова и кралицата го удостоява с титлата “доктор”, давайки му пълните права да лекува в специално създадени за целта клиники. В тях той е постигал стабилизиране на болните за дълъг период от време и заслужено откритието му днес се нарича “българско лечение”.”

За първи път отварата си от беладона Иван Раев използва при лечението на жена от чирпанско село. Виждайки я как лежи със застинало лице, той си казва “Това ще да е сънната болест” и изважда от торбичката си шепа корени. На сутринта конвулсиите престават и болната дори иска храна.

Скоро постиженията на лечителя, разгласени и в пресата, достигат до италианския кралски двор.

Лично кралица Елена Савойска – също засегната от болестта, изпраща телеграма до посолството в София, за да издирят билкаря, дръзнал да използва Atropa belladonna – растение с опасна сила, което може да сее смърт, но и да спасява живот. Благодарение на отварата му страшните симптоми на болестта отшумяват не само при коронованата особа, но и при висш италиански офицер на смъртно легло.

“Освен беладоната, той е използвал и други билки – блатен аир, индийско орехче, за по-комплексно въздействие и за намаляване на страничните явления на лудото биле – казва още д-р Димитър Пашкулев. – По принцип беладоната е силна билка и трябва да се внимава с нея. Иван Раев обаче отработва точната дозировка чрез лекуването на хора, които са били склонни да опитат, тъй като не са се подобрявали от нищо друго. Отначало ефектът е бил по-слаб, но след време той успява да намери точната схемата на лечение.”

След успешното лечение на кралицата и генерала, италианският крал Виктор Емануил кани народния лечител в страната си, за да помогне на лекарите в борбата с епидемията. Междувременно българското лекарство е внедрено в няколко клиники под наблюдението на проф. Джузепе Панегроси, клиницист с богат опит в лечението на енцефалит. Самият той оказва голяма чест на българския лечител, пристигайки у нас, за да го покани лично в римската си клиника.

В Италия Иван Раев успява да помогне на 1400 души и от неговия метод се заинтересуват лекари от цял свят. Заради забележителните резултати в римската клиника поставят портрета му в естествен ръст и с калпак на главата, а лечебното заведение е наречено на името му. Година по-късно кралският двор го изпраща за България с почести и златен медал. Той се установява в казанлъшкото с. Шипка, където открива малка лечебница. Макар и скрит в провинцията, фармацевтичните лаборатории го преследват да им изпрати от лековитото си биле.

През 1938 г. Иван Раев умира от инфаркт на път за пловдивската гара. Днес само болницата в Сопот и паметната плоча пред дома му пазят паметта за българския лечител. Но нали билките, покрили гроба му, не ще го изоставят никога – дори и прахът на забравата някой ден да се разлети от името му.

Още от категорията

Християнското семейство укрепва връзката с Бога

Въведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх Тарасий. Едва шест века по-късно, празникът започва да се отбелязва и в Западна Европа при папа..

публикувано на 21.11.24 в 05:30
Авторката на книгата Милена Димитрова

Книгата "Десет велики българолюбци" като оазис за вдъхновение

"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..

публикувано на 20.11.24 в 08:26
Гробницата на тракийския цар Севт III в могилата Голямата Косматка

Преди 20 години археологът Георги Китов открива гроба на цар Севт III

През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..

публикувано на 12.11.24 в 12:00