Черешова задушница e. Наречена е от народа така, защото по време съвпада със сезона на черешите. В Каленадра на Българската православна църква задушници се отслужват в съботите преди Великия пост, преди Петдесетница и преди Архангелов ден. Във всеки православен храм се извършва богослужение − литургия за упокой и обща панихида. Вярващите отиват на църква, записват имената на покойниците и се молят Господ да упокои душите им „в място светло, в място тревисто, в място прохладно, дето няма болка, скръб и въздишка”.
Всички наши близки, за които се сетим, трябва да бъдат споменати по време на светата литургия, а след това по стар обичай в църквата или на гробищата се четат молитви лично за хората, за които желаем. На Задушница хората почистват гробовете на своите близки и ги украсяват с цветя. После преливат пръстта с вода и червено вино за спомен на Христовата жертва за нас и запалват църковна свещ. Прието е да се подава варено жито, хляб или пита, вино, череши, сладкиши или бонбони на колкото се може повече хора, за да поменат и те с „Бог да прости!“ покойниците. В дните на задушница вярващите строго спазват обичая да не се заемат с къщна работа.
На следващия ден, в неделя, Христовата църква празнува своя рожден ден – Петдесетница – един от най-големите, най-велики християнски църковни празници. Църквата го поставя наравно с Рождество Христово и Възкресение Христово. На този ден, според Светото писание, дванадесетте апостоли заедно с Дева Мария се оттеглили в Сионската горница – сградата, където се състояла Тайната вечеря. В третия час по еврейско време небето забучало и над къщата се спуснали огнени езици, които изпълнили всеки един от апостолите със Светия Дух. Според Църквата пламъците били видимият знак за въздействието на Светия Дух върху Христовите ученици. Изпълнени с Божията сила, те тръгнали по света да проповядват Христовото учение.
Празникът се нарича също и Света Троица, защото слизането на Светия дух преобразява не само апостолите, но и всички присъстващи, които повярвали в Христа и приели Светото кръщение. На Петдесетница Бог изпраща огнени езици над Светите апостоли, за да могат всички хора, дошли в Йерусалим от най-различни страни, да се разбират и да се обединят в Църквата, чрез вярата в Отец, Син и Светия Дух. По думите на св. Апостол Павел след Петдесетница „вече няма елин, ни юдеин, ни мъжки пол, ни женски, защото всички са едно в Христа”. Това е обединението, при което всеки вижда в човека до себе си свой възлюбен брат. Затова Петдесетница е най-великото обединение, извършено от Иисус Христос.
На Петдесетница, по време на тържественото богослужение, християните измолват Бога да помене и всички починали наши родители и братя. В края на службата от олтарните двери се хвърля орехова шума към богомолците. Тя символизира огнените езици над главите на апостолите. Вярващите я отнасят по домовете си за благословение.
Снимки: БГНЕС и bg-patriarshia.bgНа 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Първата модерна за времето си Коледа се празнува в България през 1879 г. Тя е по европейски образец - с елха, зимни кънки и подаръци. Тогава Младият..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23..