На петдесетия ден след Възкресение Христово и винаги в неделя отбелязваме един от най-големите църковни празници - Петдесетница.
Според православния календар осмата неделя след Пасха е отредена за празнуване на новозаветното събитие Слизане на Светия Дух над апостолите. "Тъй като това е петдесетият ден след Пасха Господня, съвпадащ със старозаветния празник Петдесетница, още от дълбока древност Църквата е установила и тържествено празнува през вековете новата, духовна, християнска Петдесетница. За християнството от всички изповедания - православие, римокатоличество и протестантство - Петдесетница е рожденият ден на „едната света, съборна и апостолска Църква", обяснява проф. Славчо Вълчанов в статията си „Великият празник Петдесетница“.
На този ден Исус Христос основава църквата си на земята чрез пращането на Светия Дух. Според библейското предание, на петдесетия ден след Пасха в Йерусалим било пълно с поклонници, дошли за големия юдейски празник, посветен на Божието законодателство на планината Синай.
Дванайсетте Христови апостоли и Божията майка били събрани на молитва в къщата, където преди 50 дни вечеряли преди Пасха заедно с Христос. Внезапно се чул шум, сякаш задухал силен вятър и изпълнил цялата къща, а над главата над всеки от молещите се се явили пламъци, приличащи на огнени езици.
Апостолите се изпълнили със Светия Дух и започнали да славят Бога на всички езици, които дотогава не знаели. Така били поставени основите на Църквата. Затова и Петдесетница се смята за неин рожден ден.
Празникът се нарича също и Света Троица, тъй като слизането на Светия дух преобразява не само апостолите, но и всички присъстващи, които повярвали в Христа и приели Светото кръщение.
По думите на св. Апостол Павел след Петдесетница, „вече няма елин, ни юдеин, ни мъжки пол, ни женски, защото всички са едно в Христа”. Това е обединението, при което всеки вижда в човека до себе си свой възлюбен брат.
Периодът юни, юли и август 1888 г. е може би най-наситеният със значими събития в железопътната история на следосвобожденска България. На 23 юни 1888 г. е предадена за вътрешна експлоатация железопътната линия Цариброд – София – Вакарел. Съвсем..
В Регионалния исторически музей на Габрово е изложена скром на правоъгълн а "хартийка" с размери 10 на 15 см. Това е първата българска банкнота – двайсетолевка със сериен номер 000001. О тпечатана е на 1 август 1885 г. в..
В църковния календар на православната ни църква 1 август е познат като празник на "Произхождение (изнасяне) на св. Кръст", заради извършваното в този ден шествие с Кръста Господен . Заради болести, които доста често върлували през август,..
В днешния ден, 18 август, Българската православна църква отбелязва Успението на преподобния св. Йоан Рилски – небесният покровител на България. За..
В днешния ден – десетата Неделя след Петдесетница, Църквата възпоменава паметта на свети мъченик Мирон и преподобни Алипий иконописец. Свети..
На днешния ден, 18 август, честваме Успението на преподобни Йоан Рилски Чудотворец – великият духовен подвижник на Българската православна..