Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Констанца Ляпчева – благодетелката на всички български деца

Във време, в което съдбините на народите все още се решават от овластените според повелята на силата мъже, една българка се качва на международната трибуна, за да постави значими и до днес въпроси, засягащи женските и детските права. През 1930 г. съпругата на премиера Андрей Ляпчев – Констанца, се изправя пред Обществото на народите, изисквайки конвенция срещу трафика на жени и наказателни мерки за родителите, малтретиращи своите деца.

Констанца Ляпчева се ражда през 1887 г. в София и отдава живота си на самарянството – по време на Балканските войни (1912-1913г.) като милосърдна сестра тя помага на ранените войници и на бежанците, а в мирно време се превръща в закрилница на българските деца. За човеколюбивите си дела бива наградена с “Голям кръст” на Българския червен кръст и с Дамския орден за гражданска заслуга на цар Борис Трети.

“Констанца Ляпчева живее във време с големи социални, обществени и дори политически ограничения – разказва Елица Павлович, автор на проекта “Будителките”. – Тя обаче има късмета да израсне в семейството на богат тревненски чорбаджия, който я изпраща да учи в Швейцария. Благодарение на отличното си образование тя говори няколко европейски езика.

На 24 г. Констанца се омъжва за доста по-възрастния от нея Андрей Лапчев – по онова време 45 годишен. И макар на пръв поглед в брака да са равнопоставени, тя го превъзхожда по образование и произход. Но двамата не са щастливи заедно и можем да кажем, че тя води сравнително труден живот, от който се опитва да направи най-доброто, поне за другите. Така се посвещава на децата – бездетна, но майка на всички деца на България.”

Благодетелката успява да осигури на децата законодателна защита, а майчинството да бъде признато за изключително важна социална функция. Ала отдадена на обществената си мисия, тя се оказва не по-малко амбициозна и по отношение на своя съпруг.

Образована в европейски дух и с маниери, които й помагат да общува равнопоставено с хора от най-висок ранг, Констанца Ляпчева изглажда обноските на българския премиер и подобрява външния му вид. Нещо повече - тя си позволява не просто да напътства съпруга си в държавните дела, но и да го критикува на публични места. Затова и не е учудващо, че еманципираната дама го забърква в прелюбодеен скандал – тя забягва с любовник в Европа и след като парите свършват, се прибира при съпруга си, а той примирено цитира Еклесиаст: “Сърцето на жената е примка, а ръцете й окови”.

“Фактът, че е омъжена за човек, който три пъти е министър-председател, има значение, за да се появи на най-високата обществена сцена – казва още Елица Павлович. – Това й проправя път към Обществото на народите, а умението да говори чужди езици й помага сама да установи множество контакти. От писмата до съпруга й се вижда, че тя пътува за срещите на международните организации с делегации, съставени изцяло от мъже. И тези мъже не само че не й помагат, а по-скоро я пренебрегват, тъй като е жена. Но Констанца Ляпчева има личните познанства и способностите, чрез които да се справи. Разбира се, тя не започва дейността си на международно ниво, а най-напред в България.”

В страната ни тя успява да открие дом за временен подслон на бедстващи деца в София, пансион и почивна станция за младежи работници, детски ясли за работническите деца. Нейно дело е и сиропиталището за селски девици сираци в Долна Баня, подготвящо момичетата да станат добри майки и стопанки. Социалното заведение, по-късно преобразувано в дом за деца, лишени от родителски грижи, се помещава в дарената от нея сграда и до днес носи името й.

“Тя създава множество домове и сиропиталища, занимавайки се с обществена и с политическа дейност – допълва Елица Павлович. – И има както необходимост, така и сили да го прави, защото говорим за десетки години, които тя инвестира в тази дейност. Констанца Ляпчева започва като съосновател и впоследствие председател на Съюза за закрила на децата - в края на земния й път членовете му достигат 150 хил. души от 3 хиляди организации. Всичко това тя постига в рамките на един човешки живот. Просто е била жена с мисия, което не на всекиго е дадено.”

Подобно на съпруга си, Констанца Ляпчева завещава цялото си имане на държавата. Отива си от този свят през 1942 г. – днес забравена, подобно на много други българи със състрадателни сърца и дейни умове. И тази година, за пореден път, никой не продума името й на отминалия детски празник 1 юни, чието честване въвежда тя през 1927 г.

Снимка: Димитър Карастоянов

Още от категорията

За българите в Албания в исторически план и не само

През 1948 г. България отказва да изпрати учители за българската общност в Албания, която е подложена на македонизация. За този и други неизвестни или малко познати факти разказва доц. Спас Ташев в новоизлезлия първи том на изследването си..

обновено на 04.07.20 в 09:34
Снимки: @BulgarianArchives

Държавна агенция „Архиви“ представя 47 дигитални изложби

През т.г. Държавната агенция “Архиви” няма да отвори изложбената си зала, за да отбележи с документално събитие от историята на България Международния ден на архивите. Извънредната ситуация заради коронавируса обаче се превръща в шанс на днешния..

публикувано на 09.06.20 в 10:59
Мраморната женска глава, открита при разкопките на античния град Хераклея Синтика през октомври  2018 година

Археологическо лято 2020 - част II

Между пластовете на времето, в небезизвестната местност Рупите, край Петрич, земните недра съхраняват историята на Хераклея Синтика , основана в IV в. преди Христа. Изследователите предполагат, че основите на града са положени по времето Филип II,..

обновено на 08.06.20 в 01:10