Преди няколко години на българската джаз сцена се появи забележителен саксофонист. Младият испанец веднага спечели публиката с таланта си да „влиза“ бързо в различни проекти без да губи своето оригинално музикантско присъствие. Днес той свири с най-известните български джаз изпълнители, а през последните два сезона е част от Биг бенда на БНР.
„Щастлив съм в България, имам приятели, с които споделям музика и интересни разговори. Малко е да кажа, че харесвам хората, природата, българското лято, храната. Най-много обичам минералните извори, а те са из цялата страна, дори в центъра и околностите на София“ – казва Арнау Гарофé-Фарàс.
Роден близо до Барселона, той се занимава с музика от дете. Свири на различни инструменти, но единственото, което го впечатлява, е тембърът на саксофона. След дълги молби родителите му най-после отстъпват и на 16 г. вече има собствен саксофон.
Няколко месеца по-късно Арнау получава и първата покана за официално участие у нас – в проект на Петър Георгиев (Пешо Китарата). Макар да има много авторски пиеси, които би могъл да обедини в собствена програма, саксофонистът все още предпочита проектите, в които участва през последните години.
„Първият е Jazz Cats на барабаниста Христо Йоцов. Той е нещо като мой баща в България. С „Котките“ съм повече от три години. Между нас има много добра енергия и „сценично разбирателство“. Имахме доста концерти − в България, в Барселона, в Букурещ…
Свиря и с Ritmos Negros – афро-перуанска програма, представихме я на фестивала A to Jazz, на Gladstonbury Festival в Англия.
Участвам и в „Екология“ на контрабасиста Димитър Карамфилов, свиря и с известния тромпетист Мишо Йосифов. В момента съм част от MONTUNO.BG, лидер е Краси Желязков (създател на групата „Балкански коне“, която стана известна в Европа), където се съчетават джаз и български фолклор. Много добре се чувствам сред музикантите от Биг бенда на БНР с диригент Антони Дончев. Щастлив съм с всички приятели тук и с тяхната музика.“
Едно от „българските приключения“ на Арнау е нашият фолклор. Изучава го по свой начин.
„Като музикант винаги се стремя да разширявам своя хоризонт. Искам да навляза по-дълбоко в българския фолклор и затова сега се уча да свиря на кавал. По време на карантината най-после имах време да се упражнявам. Ако трябва да сравня с инструментите, на които съм свирил, мисля, че кавалът е най-трудният. Уча повече сам, но моят добър приятел Недялко Недялков – солист на Оркестъра за народна музика на БНР, ми дава съвети.“
Музикантът е убеден, че българската фолклорна традиция пази неподозирана дълбочина и мъдрост и трябва да намери своите достойни продължители сред младото поколение. „Това е нечувано богатство. Не става дума само за неравноделните размери. Да, те са трудни, но можеш да ги научиш. Маниерът на изпълнение, орнаментиката – те носят истинския колорит и характер на българската народна музика. Трябва да се слушат старите изпълнители, но те остават все по-малко. Както и майсторите на народните инструменти, а всичко това е неотменима част от традицията.“
42-та песен от проекта "Пеещи артисти" е "Везна" в изпълнение на Атанас Пенев, познат като фронтмен на група Б.Т.Р. Момчил Колев е написал музиката по стиховете на поета Калин Донков. Аранжиментът е на Калоян Колев. Васил Стефанов и Стефка..
Влизаме в новата година с много топлина, която ни дава песента "Ключът е Сол". Поетесата Джина Дундова е намерила вдъхновение за стиховете по време на гостуването си в Тетевенския балкан. Посветила ги е на композитора Димитър Гетов, който е автор на..
Както всяко ново начало и 2025 година настъпва с надежда и вяра в по-добрите дни, с наричания за мир, щастие и любов. Приповдигнато настроение и усмивки завладяха България на прага й, а в първия ден от Голям Сечко, както е известен в българската..
Anabel представя своя дебютен сингъл, зад който стоят години подготовка, труд и постоянство. Тя е Ана Сотирова и се занимава с музика от 4-годишна...