Творбите на 28 младежи с български корени, живеещи в чужбина, са събрани в новата книга-сборник „Писмо към България от младите българи по света”. Организатор на проекта е фондация „Шанс за децата и природата на България”. Нейният председател Лилиана Славова разказа пред Радио България за преплитащите се чувства и посланията към родината на българските юноши зад граница:

„Книгата е плод на утвърдения през годините национален литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!”. През 2019 г. темата беше „Моето писмо към България”. След големия интерес към нея и отзвука, който получихме, решихме тази година да се обърнем към децата, които не са в страната ни и да разберем какво се случва с мисленето и светогледа им. Посланията са едновременно и различни, и близки – любов, надежда, носталгия, сбогуване, обвинение. Всички те и много други се усещат в новата ни книга, представляваща своеобразно огледало на чувствата на живеещите извън страната ни млади хора.”

Най-активно участие е регистрирано от деца с български корени в Испания, Италия, Турция, Германия, Франция, Норвегия и Словакия. А сборникът с техни текстове е продължение на публикуваното миналата година първо издание – „Моето писмо към България“.

Как се променя погледът към България с времето и отдалеч?

„Този проект не е еднозначен и не цели единствено да събере в една книга най-добре написаните текстове. Тази година изследвахме и актуалните нагласи на децата извън страната ни. Те са оформени до голяма степен от родителите и причините те да напуснат държавата си – обяснява Лилиана Славова. – Убедена съм, че ние, възрастните, носим огромна отговорност за любовта и отношението на нашите деца към страната ни. Те отразяват нашите морални ценности и поведение. Изключително тревожен е фактът, че правим всичко възможно децата ни да са добре образовани, за да заминат за чужбина и да се реализират там. Патриотизъм не се изразява с думи, а с делата ни. Човек обича родината си, не защото тя е най-прекрасното място, а защото там се е родил, там са неговите дом, семейство и корени. Защо не сме готови да дадем всичко от себе си, за да стане България по-привлекателно място за живеене за нас и децата ни? Длъжници сме на нашите деца. Ние формираме у тях нагласата да напускат България с негативизма си към всичко родно. По този начин се променя погледът към България”, констатира Лилиана Славова.

Творбите на младите автори повдигат много въпроси, като например какво означава за човек отечеството, какво той е готов да направи за него, какво е човек без род и родина… В текста на 17-годишната Богослава Петрова от Германия – класирала се на второ място в конкурса, четем: „Искам да живея, да пътувам и да грабя от всичко с пълни шепи. А после винаги да се връщам към теб – мястото, което е толкова просто и пълно със светлина, че няма смисъл да се опитвам да го описвам – у дома. Защото у дома е любов, а любовта никога не може да бъде изтъркана, нито остаряла, нито банална до мозъка на костите си”.

За завръщане към родния дом и обич към България пише 18-годишната Юммюгюл Чавдарова от турския град Текирдаг, спечелила първото място в конкурса: „Затварям морни очи и тръгвам по тайната пътечка, която води от Истанбул до Добруджа. Пътят е кратък – колкото едно завръщане. Ръцете ми, омалели, посягат смело към порта позната и на сърцето ми става изведнъж топло, сякаш съм край огън в ледена нощ.”

Стойностните четива преобръщат светове и мирогледи, заключава Лилиана Славова от фондация „Шанс за децата и природата на България“:

„Книгата ни представлява своеобразен часовник, по който да сверим нашето настояще и да отворим сетивата си за бъдещето. За мен тя трябва да бъде настолно четиво за всички институции, политици, учители и цялото ни общество, защото няма по-важно нещо от това гласът на младите да бъде чут и разбран. От творбите научаваме, че децата знаят, че човек открива кой е и къде принадлежи най-вече когато отвори сетивата си за други светове и култури. Хубаво и смислено е да се пътува, но още по-хубаво е да се завърнем.“