През 1967 година между Съветския съюз и България е подписан договор за съвместен дърводобив с Автономна република Коми. За четвърт век по силата на тази спогодба в Коми са живели, работили и учили близо 100 хиляди българи. Благодарение на тях републиката се сдобива с благоустроени селища и градове, с училища, кина, с асфалтирани пътища, мостове, кулинарни рецепти, както и с 500 българи, които решават да останат и продължат живота си в тази далечна земя на север. Един от тях бил бащата на Галина Костова – председателката на Българската национално-културна автономия в Коми. В град Усогорск той пристига през 1974 година и, както се оказва, не само заради „големите пари“. Там намира и своето семейно щастие – влюбва се и се жени за девойка от Коми, след което става баща на три дъщери. Чувстват ли те българската кръв във вените си?

„Обичам България и да, усещам се българка, – без да се замисля отговаря Галина. – Баща ми е българин. Родих се в българското градче Усогорск, заобиколена от българи, българска реч, българска музика, българска култура и в нас всичко това е заложено, както и при българите, които живеят в България“.

Ето как нейните студенти рецитират на български език стихотворението „Св. Св. Кирил и Методий“ на Константин Величков по повод празника 24-ти май.

Галина Костова се занимава активно и с обществена дейност. Преди десет години, на една от срещите си в Сиктивкар, представителите на българската диаспора решават да се обединят, създавайки „Българска национално-културна автономия“. Галина Костова е начело на обществената организация от 2019 година. Какви са нейните задачи?

„Основната ни цел е да съхраним у българите, които останаха в Коми, у техните деца и внуци, българското зърно, българските традиции и култура, − разказва ръководителката на Българската национално-културна автономия. – Ние поддържаме и разпространяваме българската култура. Показваме колко е красива тя, самобитна и сякаш сходна с руската култура.“

Според последното преброяване на населението от 2010 г., в Коми живеят около 500 етнически българи. Но, както пояснява Галина Костова, в статистиката на преброяването на населението се поставя въпросът не за националността, а за гражданството. „Аз смятам, че ние сме доста повече, отколкото се знаем. Със задълбочаването на работата ми в автономията, срещам все повече и повече хора, свързани с България“, казва Галина.

Поддържат ли българите в Коми връзки с България?

„Духовната връзка − да, тя естествено съществува. От време на време посещаваме България, между нас общуваме на български. Струва ми се, всеки човек, дори и да замине за чужбина, чувства духовната връзка със своята родина. Спазваме традициите, един от обичаните празници тук е Трифон Зарезан на 14 февруари. При нас, разбира се, нямаме лозя, но аз си спомням, как татко и неговите приятели подрязваха не лозето, а храстите касис. Така празнуваха те 14 февруари. Всяка година. А през март си разменяме мартенички. И когато на улицата срещнем непознат с мартеница, веднага разбираме – наш човек е“.

А как децата и внуците на българите, които преди половин век са дошли и са останали в руския север, съхраняват своята идентичност?

„Всичко зависи от ситуацията в семейството, – обяснява Галина. – Със сигурност мога да кажа за децата, родени и израснали в Удорския район. Тук всички знаем български език, но, разбира се, не всички могат да го говорят. Някои се притесняват заради акцента, не са сигурни в ударенията. Но във всички нас, които сме се родили и израснали в този район това е заложено и се проявява в бита. Преди една година при нас дойде девойка, чийто баща − българин, бе починал тук, в Коми. Тя направо усеща глад за всичко българско, всичко й е интересно − изучава български език, с огромно желание и буквално се потапя в нашата работа, усеща, че това е в кръвта ѝ.“

По инициатива на Галина Костова успешно са реализирани редица тематически срещи, между които интелектуалната игра „България – толкова далечна и близка“, „Вечери на българската поезия“, а също и майсторски клас за деца и възрастни за изработване на мартеници и кукерски маски. Тя е в основата и на създаването на вокално-хореографския ансамбъл „Дивна роза“. В него участват деца и възрастни, а репертоарът е изцяло български. Ансамбълът е чест гост на различни фестивали, където показва ярката българска култура. „Винаги и навсякъде ни посрещат с радост. Това е и нашата основна цел – да разказваме, да споделяме това, с което сме богати.“

„Постарали сме се да покажем колкото е възможно повече неща. Историята на всички български земи, българските занаяти, шевици, ястия, мартенички, кукерски маски − всичко. Демонстрираме колко интересна и богата е българската традиция във всички области. Имаме какво да разкажем.“

„Да, чувстваме подкрепа – категорична е Галина Костова.– Администрацията на президента ни изпрати национални носии. Град Ловеч ни подари два луксозни самоучители по български език, сувенири за музея. Миналата година от там ни изпратиха 12 български носии. Ловеч и Сиктивкар са градове-побратими. През последните години поддържаме много тесни връзки с този град, разменяме делегации и гостувания. Но искам да кажа още нещо за подкрепата от българския народ − когато споделям във Фейсбук информация за предстоящо мероприятие или как то е минало, веднага се появява вълна от положителна енергия − толкова подкрепа, толкова топли, добри думи и усещаш, че можеш още и още.“

В условията на пандемия от Covid-19, която не пощади и Коми, дейността на Българската национално-културна автономия премина на дистанционен режим на работа. Особено внимание заслужава участието й в акцията „Благодарим ви, лекари“, в рамките на която през април, когато защитните маски все още бяха дефицит, българите в Коми се захванаха с изработването им като дарение на болници в Сиктивкар. Не бяха забравени и децата. За тях бе организирана онлайн-акция „Учим български език“ и кулинарен маратон за приготвяне на вкусни български ястия, събрал любопитството и усмивките на много българчета и русначета.

 Снимките са предоставени от Галина Костова