„Естествен звук, изрядна сложна орнаментика, безпогрешен стил. Тя ни поднасяше най-съвършения начин на странджанското пеене“ – така фолклористката Мария Кутева описва своето възхищение от Комня Стоянова, с която години наред е работила в НФА „Филип Кутев“. Изкуството на прочутата певица е високо ценено и до днес, прието е за образец на старинното странджанско пеене и репертоар.
Родена в странджанското село Драчево (близо до гр. Средец, Югоизточна България), наследила два музикални рода, тя расте сред песни, които огласят и трудовите делници, и веселите празници.
Още от началните класове неизменно участва в училищните тържества с любимите си бавни песни. През 1951г., на Окръжен фолклорен фестивал в Бургас, е класирана на първо място. Топлият ѝ, гальовен глас приковава вниманието на публиката. „Запя и се залюля един светъл глас… Глас, който се стеле в душата“ − така голямата народна певица Магда Пушкарова е запомнила своята първа среща с бъдещата си приятелка, състояла се малко преди участието на Комня в същия фестивал. Утвърдената вече изпълнителка вдъхнала кураж на стеснителното момиче „с две дебели плитки и вдлъбнати, светещи очи“. Комня не само е победителка, но и получава лична покана от Филип Кутев (председател на журито) да постъпи в новосформирания Ансамбъл за народни песни и танци – София. През 1953 г. става част от него, оставяйки „странджанския си белег“ в репертоара му.
През същата година печели първа награда на Международния младежки фестивал в Букурещ. Заедно с Ансамбъла, но и като самостоятелен изпълнител, Комня изнася редица концерти у нас и по света. Има репертоар от 250 странджански песни, голяма част от които се съхраняват във фонда на БНР. Георги Драганов, автор на книга за нейния живот и творчество, ни връща към магията на патриархалния бит – извор на мъдрост и песни, наследени от именитата странджанка:
„Нашата къща беше на 200 метра от къщата на кака Комня. Като отворех прозореца, аз я чувах и я виждах. Така слушах песните ѝ. В село се вършееше много на диканя. С нетърпение очаквах това време − тогава тя пееше най-много. Не помръдвах от прозореца, даже мама не ми се караше, разбираше ме. Спомням си, че близо до тяхната къща ставаха седенките и попрелките, жените работеха отвън и нямаше начин тя да не запее. Не спираше да пее и когато отиваше да пои конете, и на връщане продължаваше… Баща ми също пееше много, дори ѝ е давал песни. От него получих любовта към фолклора ни, но от слушането на Комня туй се утвърди още повече. В книгата за нея публикувах 110 песни, нотира ги известният акордеонист Тодор Пращаков. Знам целия ѝ репертоар. Наскоро открих песен, която е изпълнила на събор в местността Босна, но не е била записана. Ще я добавя в следващото издание на книгата. Имам още много материали, снимки, семейството ми е свързано с нея. Внучката ми пее в Детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Българче“ – Велико Търново. Сега, заедно с ръководителката, подготвя две песни на Комня Стоянова. Преди време дъщеря ми спечели голямата награда от надпяване на името на Комня Стоянова. Тогава се провеждаше в нашето село, после се премести в гр. Средец под името „Фолклорен венец“. За да насърчи младите ѝ последователи, фестивалът е включил приз „Комня Стоянова“ − за най-добро изпълнение на песен от репертоара ѝ. Много труд положих за издаването на книгата си. Предоставих екземпляри в Националното училище за фолклорни изкуства в Котел. Преди да си отиде от този свят, изпълнителката е направила последните си записи в това училище, с екип на Радио Стара Загора – същото радио, в което 18-годишната Комня записва за пръв път. Дано младите да търсят и използват книгата. Важно е идните поколения да не забравят нейните песни.“
Акустичен поп с корени в българския фолклор – това е музиката, с която сме свикнали да свързваме дуета Димитър и Христо. Те са Димитър Атанасов и Христо Младенов, и нямат търпение да представят новите си песни от техния съвсем нов албум "Несломен"...
25 ноември е обявен за Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените по инициатива на ООН още през 1999 г. Идеята е правителства, международни организации и НПО да поставят фокуса на общественото внимание върху този проблем, чиито реален..
На 24 ноември (неделя) от 19:00 ч. в концертната зала на НМУ "Любомир Пипков" женският народен хор "Драгостин фолк национал" отбелязва три десетилетия от основаването си. Създател и диригент на хора е проф. Стефан Драгостинов, който и този..
Една от най-новите песни за предстоящите празници е "Коледно чудо " в изпълнение на младите певци Стефани Илиева и Стойчо Стойчев, известен с..