Началният капитал е едно от първите предизвикателства, с които се сблъсква всеки предприемач, решил да реализира идеята си за нов продукт или бизнес. За да получи шанс за помощ от набиращите популярност акселераторски програми, той трябва да представи не просто своята разработка за продукт, но и да докаже неговата рентабилност и възможността за бърза доходност, след появата му на пазара. Именно това е водещият фактор, определящ дали да бъде финансиран проектът, обяснява винтервю за БНР Леона Асланова, представител на най-новия подобен фонд у нас, който е насочил вниманието си към компании, изобретяващи подобрения на битието на хората и здравословния начин на живот.
„Акселератори се наричат най-малките финансиращи дружества, които предоставят от 10 до 60 хиляди евро за прохождане на компаниите, за тези които тепърва ще се регистрират като търговски дружества или дейността им е от 1 до 3 години – обяснява Асланова.
Акселераторската ни програма възникна точно по време на кризата, защото съзнавахме, че българският малък и среден бизнес ще бъде много сериозно засегнат. Искахме да направим нещо повече, за да му помогнем да мисли за иновации, да промени бизнес модела или идеята си, така че да се пригоди и да оцелее в тези несигурни времена. Сега вече мигрираме към една традиционна акселераторска програма, чиято амбиция е да стане най-голямата в България и поне 15 години подред да финансира между 15 и 20 прохождащи компании, за да се „зареди“ българският пазар с иновации.“
Конкуренцията между идеите, които се борят за финансиране също е на ниво, а критериите строги.
„Кандидатите минават се серия от обучения, получават задачи, които трябва да изпълнят. Има и такива, които не издържат на темпото. Така че е въпрос на естествен подбор. Приемаме по 20 компании през пролетта и есента, а от тях финансиране получават само пет. Много важен критерий за нас е зад проекта да стои стабилен екип и правилно изграден бизнес модел.“
Има приоритетни сектори, където възможността даден проект да получи финансиране е по-голяма.
„Важни са секторите в България, в които могат да се правят иновации. Такива, от наша гледна точка са тези, в които има с години градено ноу-хау, има натрупана работна ръка, сравнително добро университетско образование, голямо количество от свързани компании с вериги за доставки и производители. Затова сме фокусирали вниманието си върху хранително-вкусовата промишленост. Твърдим също, че здравеопазването, комуникацията, дигитализацията са чудесни сектори за иновации в България.
И все пак, възможност да спечелят финансова подкрепа имат и компании с друг тип продукти, стига те да допринасят за качествена промяна, улеснение и подобрение на ежедневието и живота на хората в страната. Една подобна идея, подпомогната от фонда, хрумва на трима млади българи, които създават здравословни бонбони с добавени лактобацили и пробиотици и с традиционните за България вкусове на мед, рози и кисело мляко. Идеята за тях се ражда малко преди началото на извънредното положение, но повече за любопитното сладко изкушение, ще научите скоро в специален материал на Радио България.
Съставил: Йоан Колев /по интервю на Т. Милушева, БНР- „Хоризонт“/
Снимки: innovationstarterbox.bg
България излезе от дълга политическа дрямка – 81 дни след шестия поред предсрочен парламентарен вот Народното събрание избра 105-ото правителство на страната. 125 депутати подкрепиха коалиционния кабинет, скрепен със споразумение между три от..
"Шенген" е най-знаковата дума в България за изминалата 2024 г. С 37% от гласовете люксембургското село, което е нарицателно за свободното придвижване на хора и товари в ЕС, оглави класацията в провежданото вече за четвърта година проучване от..
Министерството на външните работи не смята да разрешава "бърза писта" за издаване на визи за чуждестранни студенти от трети страни - мярка, за която силно настоява Съветът на ректорите в България. Във връзка с приемането на страната в Шенген..
На 25 януари тази година Българското националното радио ще отбележи своя 90-годишен юбилей. Празникът на Старата къща ще бъде съпроводен от различни..
Докато зимата сковава природата, скрити в убежищата си, защитени от студа и заплахите навън, костенурките спят зимния си сън. Но какво се случва с тях..
Пред Петото издание на Софийския икономически форум президентът Румен Радев заяви, че през 2024 г. демокрациите се възползваха от политическите и..