Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Стоян Йоргов – събирачът на истории, който гледа света през фотообектив

Снимка: Диана Цанкова

Стоян Йоргов избира да се представи на българската публика с цветовете на бяло-черната гама – онази особена светлина, от която горещият пустинен въздух затрептява пред очите ти, а кожата ти настръхва от соления хлад на океанската вода.

Артистът обединява фотографските си платна, изложени в столичната галерия “Ракурси”, под наименованието “18% Gravity”. За тях се вдъхновява от скейтърите на бетонната платформа на Venice Beach в Калифорния и неспирните им опити да преодолеят гравитацията.

“Рампата асоциирах с картата, калибрираща измерващата система на фотоапарата, така че при определени стойности на светлината сцената да изглежда 18% сива”, казва авторът. А богатото на цветове и слънчеви лъчи крайбрежие разтваря в мъглата, за да допълни плътността на образа.

“Кадрите са вечни, независимо в кое време на деня са правени – някои са по-тъмни, други са по-светли – разказва Стоян Йоргов. – Много спонтанно съм ги снимал тези скейтъри. Усещането за платформата е като за една голяма скулптура. На това красиво място бързо се сменя времето, особено в онази част на годината между месеците март и юни, която се нарича June Gloom. Тогава топлото от пустинята започва да избутва мъглите и студа в океана и е адски красиво. Обичам да ходя там и да снимам.”

Стоян Йоргов от 26 години живее в Лос Анджелис. След кратко пребиваване в Германия и сблъсък със зараждащото се явление на групировките и мутрите на родна земя решава да замине. Не след дълго прескача оградата на границата между Съединените щати и Мексико. Художник по образование и поглед към света, той пести думите си за живота отвъд Океана и като в калейдоскоп поглежда към някоя картина, подсказана му от случайността.

На 25 г. се удря в нискочелата кадрова стража на родната тоталитарна система. В разгара на т.нар. възродителен процес, когато имената на българските турци насилствено се сменят, той разказва безобиден на пръв поглед виц. Само дето колега в сливенския куклен театър, където работи като художник, донася чутото на партийната секретарка. И светкавично бива уволнен. Днес Стоян Йоргов носи в сърцето си един-единствен спомен от онова време – за безпощадния към хората с нечисти намерения сценограф Неделчо Неделчев, от когото научава, че децата никога не трябва да бъдат лъгани.

Когато с риск за живота си прекосява границата към свободния свят, Стоян Йоргов отнася малко материални неща от родината си – сред тях и 56 филмови ленти. Така страстта към фотографията от ученическите му години, тайнството в тъмната стаичка и миговете на очакване в бавно изплуващите образи от проявявания филм, отново завладяват битието му. Просто един ден решава да излезе със старовремски фотоапарат на улицата и се оставя животът да го изненада с лица, движение, покой.

“Снимам много на улицата, но не съм точно street photographer – казва още Стоян Йоргов. – По-скоро бих класифицирал работите си като документална фотография. Отдавна събирам кадри, които изглеждат безинтересни и на пръв поглед не съдържат история, която може лесно да бъде разпозната. Но смятам някой ден да направя изложба именно с тях и да оставя на зрителя сам да си изгради сюжет.”

От две години художникът фотограф пребивава предимно в България. В момента подготвя книга с истории, случили му се в Лос Анджелис, но не издава повече. И неизменно се разхожда с фотоапарат в ръка. Различно ли изглежда родината, погледната през обектива и през емоциите, мечтите, спомените?

“Не – отговаря лаконично той. – Всичко се покрива, всичко постоянно преоткривам. България е невероятна страна и през обектива, и през спомените. Обичам я – това е със сигурност. И няма “но”. Дано всички я усетят някой ден като мен. Всъщност аз познавам много хора, които обичат страната ни, и е голям кеф, когато седнем и започнем да си говорим за това. Понякога малцина казват, че е защото не живея тук, но не е истина.”

Чуйте повече в звуковия файл.

Снимки: Стоян Йоргов, галерия "Ракурси", Диана Цанкова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Проф. Теодора Драгостинова

Проф. Теодора Драгостинова изследва исторически процеси на Балканите от Щатския университет в Охайо

През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..

публикувано на 16.12.24 в 10:35

Александра Карастоянова-Херментин се нарежда сред съвременните композитори, признати в цял свят

Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..

публикувано на 04.12.24 в 10:15
Нуредин Нурединай

Нуредин Нурединай от Гора: "Трябва да се върнем към човешките ценности и да опазим идентичността си"

Нуредин Нурединай  произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) .  В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..

публикувано на 24.11.24 в 20:15