Подобно на своите колеги по света, и българските учени търсят различни решения, както за преодоляване на пандемията от Covid-19, така и за облекчаване на живота с нея. Едно скорошно наше изобретение има възможност да подпомогне съществено всекидневието на медиците на първа линия, осигурявайки им здравословна и чиста работна среда.
Когато избухва епидемията, учените от Института по роботика към БАН си поставят въпроса, как чрез научното знание да се окажат полезни. И им хрумва идеята да превърнат самозадвижваща се прахосмукачка в робот за дезинфекция чрез UV лъчи. Изобретението може да се използва за автоматично обеззаразяване на болнични помещения, включително и на отделения с коронавирус, а също на детски градини, училища, домове.
Ние надграждахме върху една прахосмукачка робот, тъй като трябваше да реагираме бързо в тази ситуация, разказва асистент Мартин Ралчев от Института по роботика при БАН:
"Така с познати технологични средства осъществихме нещо ново и полезно. Разглобихме прахосмукачката робот, променихме логиката и скоростта на задвижването й и добавихме сензор за сканиране и ултравиолетово лъчение. Разбира се, пред робота има някои ограничения, например не може да слиза по стълби. Но той успешно обеззаразява помещенията в ковид отделенията и може да минава под леглата на болните и по коридорите на болниците без никакъв проблем”.
Съоръжението съдържа елементи на изкуствен интелект, а чрез ключовия си компонент – излъчвател на твърдо ултравиолетово лъчение, успешно неутрализира многорезистентни и супербактерии, гъбички, спори и вируси. UV лъчите се насочват единствено към подовете на помещението, тъй като 80% от заразата с коронавирус се локализира в тях.
“Роботът обеззаразява, без да използва течни химикали и дезинфектанти, които са доста скъпи на пазара, обяснява Мартин Ралчев. Освен това не замърсява околната среда и щади хората с астма, с алергии, включително домашните любимци. Не се налага да се използват предпазни очила и да се напускат помещенията в процеса на UV обработката, тъй като се облъчват само повърхностите”.
Роботът вече е регистриран в Патентното ведомство и в момента се търси кой да го произведе.
"Надяваме се да намерим производител с подходящ цех или завод, тъй като БАН не е в състояние да възпроизведе този робот. Ние можем само да покажем метода, по който сме изградили този прототип. Оттук нататък някой производител трябва да предяви желание, а ние ще му предоставим документацията напълно безвъзмездно. Готови сме да помогнем и в производствена среда, да отидем на място, стига да има желание роботът да се направи в продуктова серия", казва още Мартин Ралчев.
Учените възнамеряват да подарят прототипа на своя робот за дезинфекция на някоя болница. Ако се намери производител, изобретението има шансовете да навлезе в широка употреба, тъй като цената му е едва около 400 лв.
Роботът е разработка на четиричленен екип от Института по роботика заедно с Центъра за компетентност QUASAR – доц. Август Иванов, акад. Чавдар Руменин, проф. Сия Лозанова и ас. Мартин Ралчев.
Над 30 българисти от единайсет страни се събраха на двудневен форум в София и Пловдив, посветен на кирилицата, за да представят последните си достижения в изследването на Кирило-Методиевото дело и да напомнят, че българската средновековна култура е..
В България умиращите от инсулт са четири пъти повече, в сравнение с останалите държави в ЕС, сочи доклад на Европейската комисия от 2021г. През 2023 г. в страната ни са регистрирани 45 хиляди пациенти с инсулт, от които над 5500 са починали..
Български висши училища се включиха в проведеното в Япония Изложение за висше образование в ЕС, което се проведе на 15 и 16 юни 2024 г. в Токио и Киото. Сред образователните институции от 20 държави-членки на ЕС бяха Медицинският университет в..
Населението на България, и най-вече хората с нисък социално-икономически статус, са сред най-уязвимите групи в ЕС по отношение на промените в климата...
В четвъртък , 4 юли, над страната ще има разкъсана облачност. След обяд над Рило-Родопската област се очакват краткотрайни валежи с гръмотевици...
В „България днес“ на 4 юли говорим за това как климатичните промени засягат най-уязвимите групи и за произтичащия от тях риск от бедност за много българи,..