Наричат манастирите огнища и пазители на българската духовност, крепители на българската вяра в някогашните мрачни, изпълнени с гонения и унижения години на турското робство. Никак не са малко историческите свидетелства за обители, осигурявали тайно убежище на поборници за българската свобода. Много монаси също вземат дейно участие в народните борби и в организирането на революционни комитети.
Един от тези просветени монаси е и дякон Игнатий, Апостола на българската свобода Васил Левски. Бъдещият революционер се замонашва през 1858 г. в Сопотския манастир „Св. Възнесение Господне”, след като в продължение на шест години е послушник на вуйчо си йеромонах хаджи Василий. За Левски жертвата за свободата е „утеха и душеспасение”, „святи дар и от Бога венец”. Затова определя времето, в което живее, като „век на свободата“ и му посвещава живота си.
В рамките на десетгодишната си активна революционна дейност (1862-1872) Левски създава тайна мрежа от революционни комитети, за чиято дейност са необходими тайни места (над 100 скривалища), голяма част от които са били в манастирите. Освен че укриват Левски и сподвижниците му, монашеските братства подпомагат и с лични средства революционната им дейност.
В Троянската света обител например, която многократно дава подслон на Апостола, лично Левски посвещава игумена хаджи Макарий и още четирима монаси в революционното дело. Скривалището му там днес е достъпно за туристи и разкрива двата тайни изхода – към реката и към гората.
Друг манастир, укривал Апостола, е Сопотският девически метох „Въведение Богородично“. Скривалището на Левски се намирало под стаята на игуменката Христина, неговата леля. Там се срещал и с майка си Гина Кунчева. В този район е още едно от сигурните убежища на Дякона ‒ в „Свето Възнесение Господне“, където той приема монашеското име Игнатий. В Тетевенския Балкан винаги отворен за Левски бил и Гложенският манастир „Свети Георги Победоносец“. Надвиснал от скалите, на 800 метра надморска височина, той прилича на непристъпна крепост. Може би това е и причината да бъде избран за едно от сигурните скривалища за Апостола, който в близост създава и Първия окръжен революционен комитет.
Когато пристигал в Пиринския край пък, Левски нощувал на 15 километра от град Симитли. Манастирът там, изграден по времето на Второто българско царство (1185-1396 г.), носи името Тросковски и е кръстен на едноименното село (Тросково). През Средновековието бил обитаван от над 100 монаси, които се препитавали със земеделие и животновъдство.
Край днешната българска столица София всеки, който иска да научи повече за живота и делото на тази светла личност от нашата история, може да тръгне по стъпките му по „Пътеката на Левски“, водеща към Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“. Дължината ѝ е по-малко от 2 километра или около 30 минути от центъра на кв. „Драгалевци”.
Сред известните манастири, които пазят спомена за Левски и неведнъж са го спасявали от преследвачите му, са още Соколският манастир „Успение Богородично” край Габрово, Дряновският „Св. Архангел Михаил” и Мерданският „Св. 40 мъченици”, на главния път между градовете Велико Търново и Елена...
Днес Българската православна църква почита света великомъченица Варвара – девойка от знатен род, посечена заради християнската си вяра в началото на IV век. От Варвара до Никулден – обичаи, ритуали и обредни храни Денят е наричан и Женска..
На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Спасителя. От ранни години презирал суетата на..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..