Изкусният занаят, чрез който обикновено парче дърво придобива изцяло нов живот и предназначение, има дълбоки корени у нас. Вероятно вече се досетихте, че става дума за дърворезбата. Изкусно изработени корнизи и пана от дърво красят не един български дом. Освен да бъдат част от интериора обаче, изящните резбовани предмети трябва да могат да изпълняват и своя функция.

От това правило се ръководи майсторът, с когото ви срещаме в следващите редове – Минчо Тодоров:

„Дърворезби се правят и то най-различни, но не са много хората, които изработват функционални предмети наистина майсторски. На ръка, с детайли, едри и малки форми − разказва занаятчията. Ако е стол, той трябва да е удобен, ако е огледало, трябва да се внимава то да не се счупи, а ако изработваш маса, е важно пък тя да е здрава.

Друго важно условие, за да е автентична дърворезбата е, тя да се прави на ръка, а не с машини, тъй като с тях може да се направи само заготовка“ – смята Тодоров.

Първото си изделие от дърво, майстор Минчо Тодоров пази и до днес, но признава, че не е изработено така, както трябва да изглежда една дърворезба:

„Бях направил едно изображение на кукер, тъй като съм от район, където кукерите са на почит (близкия до столицата град Перник, известен и с фестивала Сурва - бел. ред.). Дядо ми е правил много керамични пластики, свързани със Сурва и кукерството. Като много малък много обичах да рисувам кукери, да правя кораби от дърво. Тогава съм бил може би 5-6 годишен и това са първите неща от дърво, които съм правил.“

Художник, керамик, дърворезбар и успешен педагог, Тодоров помага на деца от различни възрасти да се запознаят с историята на тези изкуства, да разгърнат своето необятно въображение и да създадат нещо свое със собствените си ръце. Никога няма да забрави първия път, когато работи с деца като техен преподавател:

„Първият ми досег с деца бе много интересен. Когато беше бежанската криза в България преди няколко години, ме поканиха да преподавам рисуване на децата-бежанци. Представете си човек, който никога не е общувал с деца, да започне да работи със 150 деца на ден. Мисля, че най-големите бяха 7-8-годишни. Не можех да им нося глина, тъй като нямаше как да взема за всички. Затова им носех пластилин. Имаше десетки деца, които никога не бяха виждали пластилин. Когато разбраха какво е, бяха толкова щастливи, че го криеха в дрехите си, за да могат да си го вземат и да имат нещо такова за игра.“

Работата му с деца, но най-вече раждането на неговото собствено, провокира Минчо Тодоров да започне изработката и на красиви дървени играчки, напълно безопасни за малките им откриватели – без остри ръбове и миниатюрни детайли, лесни за поглъщане. Фигурките, които майсторът прави, са посветени на различни животни, но най-важното е, че са от истинско дърво, а не от различни плоскости или изкуствени материали, каквито са най-често срещаните играчки днес.

Друга страст на талантливия творец са просфорните печати. Признава, че от двата им познати вида – църковни и художествени, той изработва вторите, тъй като държи на уникалността на всяко свое изделие. Заради богатите им разцветки и многообразието от символи Минчо Тодоров ги сравнява с българските носии - по характерните им детайли можеш да познаеш от кой район на България са. Преди да започне да изработва дървени печати за хляб, майсторът прекарал няколко години в опити да научи повече за тях и тънкостите на изработката им. Помощ получава най-вече от разговорите с възрастни хора в много български села, тъй като изследванията, посветени на този вид печати са твърде малко.

Снимки: личен архив