Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Ефикасен национален план ‒ новото условие за получаване на европари

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Събитията в България отекват силно в Европа. Притеснителен е фактът, че продължава да се говори толкова силно за корупция и злоупотреби с европейско финансиране. Това хвърля сянка върху нашата позиция в ЕС и вероятно ще повлияе на начина, по който се отпускат средства оттук нататък ‒ съпроводен с множество допълнителни проверки и внимание, каза в интервю за Радио България Цветелина Пенкова, евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и член на Комисията по бюджетен контрол.

Един от най-дългите и непредвидими европейски съвети до момента приключи успешно след 4-дневни преговори. С цената на много компромиси, европейските лидери успяха да договорят размера на Многогодишната финансова рамка за следващия 7-годишен период – 1,074 трилиона евро. Към тази сума трябва да прибавим и средствата, които държавите членки могат да получат от Фонда за възстановяване от коронавируса. Те са в размер на 750 милиарда евро: 390 милиарда са безвъзмездни, а 360 млрд. ще се предоставят под формата на заеми, които след определено време ще се връщат. България бе една от страните, получаващи по думите на премиера Бойко Борисов повече пари, въпреки че заради безпрецедентната криза с Covid-19 някои от перата на европейския бюджет са сериозно намалени.

„В числото, цитирано конкретно за България – 29 милиарда евро, са включени малко над 7 милиарда безвъзмездна помощ от възстановителния пакет. Голяма част от тази сума е и част от Многогодишната финансова рамка и дългосрочен бюджет, който бива насочен към всяка една от държавите членки – обясни Цветелина Пенкова. – Допълнителните средства за България са по т.нар Кохезионна политика. Това може да се тълкува по различни начини. Фактът, че ни се отпускат повече средства в тази посока означава, че все още има доста какво да постигнем у нас, по отношение достигането на средни нива за ЕС. Това носи своите негативи, но е важен начинът, по който ще се изразходват и инвестират тези средства в нашата икономика.“

Според Пенкова, за разлика от предходни бюджети на Общността, в този има съществена промяна, свързана с условията, при които ще бъдат отпускани европарите. Сериозна ще бъде обвързаността им с върховенството на закона.

Цветелина Пенкова

Държавите ще трябва да изготвят национални планове, които да са достатъчно ефикасни, като оценка за това ще даде Европейската комисия. Има две нива на оценка, като финалното решение е на Съвета – посочи българският евродепутат и продължи: – При представянето на такъв национален план, ще бъдат отпускани голяма част от средствата. Крайният срок за представянето на национален план от държавите-членки е месец април 2021 година. След това предстои да се произнесат Комисията и Съвета. В този смисъл реалистичният старт на изплащането на средства за държавите от Фонда за възстановяване е лятото на 2021 година.

Справяне с последствията от пандемията и трансформация на икономиката са приоритетите, към които България трябва да насочи част от европейските средствата.

„Икономическите последствия от пандемията ще са доста сериозни. За България е изключително важно голяма част от средствата да бъдат използвани за подпомагане на изоставащите региони. Ситуацията в държави като България, в които близо 40% от енергийния микс идва от въгледобивната индустрия, налага тази икономика да бъде трансформирана по един или друг начин. Трябва да се прецени как целесъобразно да бъдат използвани средствата, без риск за работните места, като се намерят и нови начини за препитание на хората, заети в тази индустрия. Друг основен приоритет, приложим в България е свързан със средствата, които ще бъдат отпуснати по перата за нови технологии и иновации. Това ще бъдат т.нар. нови, по-зелени промишлености, които ще спомогнат за този преход.

България има потенциал по отношение на новите технологии ‒ работна ръка, база и традиции в тази сфера. И макар част от средствата, заделени целево от европейския бюджет за научни изследвания, да са намалени, технологията и иновациите вървят заедно в името на икономическата трансформация, която предстои. Затова средства за тяхното развитие могат да се използват и от други пера на Многогодишната финансова рамка, категорична бе Цветелина Пенкова.

Снимки: ЕПА/БГНЕС, tsvetelinapenkova.eu

Още от категорията

По съседски ...

В Скопие са разтревожени от българския Меморандум до ЕС В Северна Македония опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ провежда серии от протестни демонстрации срещу правителството на Зоран Заев. Една от засегнатите теми от тях е спорът за..

публикувано на 18.09.20 в 12:50

Президентът налага вето върху промените в Изборния кодекс

Манипулация на изборите и доразпределяне на порциите във властта стоят зад промените в Изборния кодекс, смята президентът Румен Радев, който присъства на литургията по случай Деня на София. Това е причината той да наложи вето над приетите в Народното..

публикувано на 17.09.20 в 12:46

Групата за мониторинг към ЕК пита главния прокурор дали разследва премиера

Работи ли главният прокурор по публикуваната в испанските медии информация за разследване на схема за пране на пари в Барселона, за която се твърди, че е свързана с премиера Бойко Борисов ? Това е един от въпросите, зададени към офиса на Иван Гешев от..

публикувано на 16.09.20 в 10:57