„Когато ти е най-мъчно, помисли си за някое песне“ – тази майчина заръка се оказва съдба за именитата ни певица. Родена е преди 100 години, през април 1920 г. в Малко Търново. Детството ѝ преминава през „пеещата школа“ на семейството и родствениците, бежанци от Одринска Тракия. С нежния си, леко приглушен глас тя разказва за прокудените от родните места българи, за странджанските герои - Петко войвода, Индже войвода, Георги Кондолов, за нестинарите…„На сцената не излизах аз. Излизаше нашата Странджа – героична, поетична, нашата родна планина“- споделяла приживе Магда Пушкарова.
През 1944г. авторитетно жури я одобрява да пее „на живо“ в ефира на Националното радио. Именно тя настоява пред радио колегията да се издирят още певци и песни от Странджа. Дава идеята да се организира прослушване в родния ѝ край. Така през 1960г. се провежда Първият национален събор-надпяване „Странджа пее“ в с. Граматиково, Бургаско. Тя е сред първите певици в Ансамбъла за народни песни и танци – София, поканена лично от Филип Кутев още в годината на основаването му (1951 г.). Паралелно записва над 100 странджански песни за фонда на Националното радио.
Магда Пушкарова помогна на мнозина свои следовници да поемат по пътя на професионалното странджанско пеене. Един от тях е Манол Михайлов, който с признателност си спомня за нейните съвети и уроци:
„Магда ме прие като неин син. Послушах дядо си Манол, който ми каза като отида в София, да ѝ се обадя и да кажа, че искам да пея като нея. Така и стана. Без да ме познава, тя отговори: „Идвай утре вечер и готви песни за радиото“. Искаше да стана неин последовател и се превърна в мой учител.
Когато бяхме заедно, винаги пеехме. Вървим веднъж от пл. „Славейков“ към дома ѝ на ул.“Иван Шишман“ и пеем - така научих „Градю на Станка думаше“. Аз я наричам моята „песенна майчица“ и „песенната история на Странджа“. Казваше ми: „Манолчо, чаках да излезе певец от Странджа, за да му дам мелодии, които пасват на мъжки глас.“ Подари ми около 30, сред тях са „Песен за Кондолов“, „Васил в село влизаше“, „Песен за капитан Петко войвода“ („Думат ми Петко хората“). Тя искаше да пея и рецитирам бавните образци. Казваше ми: “Когато не съм сред живите, моля те, споменавай името ми и песенния ми дух“. Не само ми даваше уроци по пеене, но ме съветваше как да се държа на сцената. Без Магда Пушкарова едва ли щях да стана известен певец. Тя ме вдъхновяваше, влюбен съм в песните ѝ. Завинаги ще остане голямата странджанска, голямата българска певица.“
На 17 март Националният филхармоничен оркестър и неговият главен диригент отново гостуват в легендарната Златна зала на Виенското музикално сдружение - Wiener Musikverein. Под палката на Найден Тодоров ще звучи Концерт за тромбон и оркестър от Нино..
88 години от рождението на голямата ни народна певица Надка Караджова се навършват на днешния ден. Родена на 14 март през 1937 година в тогавашното пазарджишко село Триводици (днес – Пловдивска област), тя е потомка на стар музикален род. На..
Ирина Флорин е сред българските артисти с изявено усещане за модерност във всичките й измерения. Най-актуалните тенденции прозират в музиката й, с която тя безотказно продължава да присъства на българската сцена.