Днес в „Света София“ в Истанбул прозвуча мюсюлманска петъчна молитва. Построен още по времето на византийския император Юстиниан, храмът за втори път, след завладяването на Константинопол от османците през 1453 година, отново е джамия.

Промяната беше оповестена още на 10 юли, когато президентът на Турция Реджеп Ердоган подписа указа за промяна на статута. Негативните реакции не закъсняха и несъгласие с действието на турския президент изразиха множество европейски и световни лидери, религиозни и обществени организаци. В началото на настоящата седмица Светият синод на Българската православна църква излезе с официална позиция по въпроса като се обявиза запазване на досегашния статут на „Света София" и храмът да остане музей и паметник на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

"Света София" в Истанбул има универсална стойност. Тя трябва да продължи да представлява многообразието на религиозното, културното и историческото наследство. Ще направим всичко възможно да се съхранят християнските символи в храма и превръщането в джамия да не доведе до заличаването им”, каза в отговор на парламентарно питане днес външният министър на България Екатерина Захариева.

Несъгласни с решението на турския президент за превръщането на този символ на християнството в джамия, пред църквата „Св. София“ в българската столица, граждани свикаха мирна демонстрация /начален час 18:00/. Не приемаме обяснението, че това е вътрешен проблем на Турция, заявиха организаторите на проявата, цитирани от агенция БГНЕС.

"Решението на турското държавно ръководство беше леден душ за цялото християнство", каза Димитър Иванов от Сердикийски процес за защита на християнството пред телевизия „България он еър“. Той изрази задоволство от реакцията на Светия синод на БПЦ: „Ще потърсим среща със Светия синод и с всички духовни религиозни лидери в София, за да изложим нашите виждания, както и контакт с държавните институции, тъй като те също трябва да реагират” – категоричен е Иванов.

Въпросът за превръщането на църквата Света София в джамия, може да бъде разгледан в три плана – смята турският журналист Мурат Йеткин.

„Според него вътрешнополитически става въпрос за сплотяване на електората – обясни в репортаж от Истанбул кореспондентът на БНР Мариян Карагьозов. – Отварянето на „Света София“ отново за ислямски молитви е лелеяна цел за поколения проислямски кръгове в страната, още от 30-те години. Вторият план е сигнал към външния свят, че става въпрос за решение, свързано с турския суверенитет, като основен адресат на това послание е Гърция. Третият мотив, който изтъква журналистът е, че в речта си, след като обяви превръщането на „Света София“ в джамия, Ердоган заяви, че ще бъде съхранен характерът и като част от световното културно наследство. С тези си действия обаче, той влезе в историята, нареждайки се до Ататюрк. Бащата на турската република превърна действащата джамия в музей, а музеят бе превърнат отново в джамия от Реджеп Таийп Ердоган.”

В продължение на 86 години „Света София” е била музей, а само през 2019 година е била посетена от над 3.5 млн.туристи.