С майсторското си свирене той е удивлявал и посветена, и непредубедена публика, у нас и по света. Онези, които са го слушали някога, казват, „че кавалът му свири, говори“... Изпълненията му грабват не само с блестящата си инструментална техника, но и с ненадминатите тембри. Във високия регистър ‒ ярки и звучни, а в ниския ‒ благородно меки.
Роден през 1930 г. в с. Зидарово, Бургаско (Странджанска фолклорна област), той расте с песните на баща си, сред мегданските хорà и по селските събори. Сам, с момчешка упоритост овладява любимия си инструмент и на 16 г. вече е прочут в околността. Пример за кавалджийското му усъвършенстване са известните по това време музиканти Драган Карапчански, Досьо Милков. Съдбовен момент в професионалната му кариера е успешно издържаният през 1955 г. конкурс за солист на ОНМ на БНР. На този състав той отдава 35 години. Повече от 200 са хорàта и мелодиите от Тракия и Странджа, които е записал за фонда на Националното радио. Заедно с колегите си – Костадин Варимезов – гайда, Михаил Маринов – гъдулка, Румен Сираков – тамбура създават „Странджанската група“ през 1965 г. През 1968 г. основава още една камерна формация – „Тракийската тройка“, а през 1988г. и група „Балкана“, с които записват хорà, съпровождат на именити певци и концертират по света. Наред с това успява да увлече и много последователи, влюбени в старинния български инструмент. Датският музикант Симон Льонбах с възторг споделя незабравимите си срещи-уроци по кавал в София: „Сякаш съм предприел дълго, красиво пътуване, което ми се иска никога да не свършва. В това отношение Стоян остава моята пътеводна звезда, извор на непрестанно вдъхновение.“ Легендарният изпълнител си отива през 2008 г., но и до днес неговите записи са еталон за народните музиканти.
Таня Величкова – певица и преподавателка по фолклорно пеене в НМУ „Любомир Пипков“, дъщеря на Стоян Величков, разказва:
„Баща ми запали искрата у мен. В такова семейство нямаше как да не тръгна по този път. Внушавал ми е колко е важна чистотата на странджанския фолклор, както и стиловата характеристика на всяка етнографска област. Научи ме да слушам народната песен цялостно, заедно с инструменталния съпровод, текста, мелодията. Изключително съм му благодарна. Дядо ми Георги е бил един от най-личните певци на селото. Баща ми, преди да свири на кавал, също е бил певец. Винаги е носил в себе си фолклора на Странджа. Авторските му пиеси са върху основата на народната мелодика, импровизаторското му майсторство също е в странджанския стил. Много концерти сме имали заедно. Незабравими моменти! Щастлива съм, че имах възможност да се изградя сред такива големи имена в областта на инструменталното и певческо майсторство.“
Безкомпромисен по отношение на соловия си репертоар, запазил старинния стил, Стоян Величков обичал да казва: „Ако някой композитор промени моята мисъл в хорото, аз отказвам да свиря. Искам да звучи така, както съм го чул от баща си – нищо че е старовремско. Търся новости само в съпровода на мелодията и се старая да свиря още по-добре на моя любим инструмент“.
В началото на януари тази година една българка беше "коронясана" за "Най-добър комедиен продуцент в Чикаго за 2023" по време на Годишните награди за стендъп комици на чикагското списание "The Comedy Gazelle". "Благодаря на Чикаго, че гласува за мен...
Бесарабските българи са една от големите наши общности зад граница. Нещо повече – в брой единствен на вестник "Българска Бесарабия" от 1938 година е записано, че те са "неделима част от българската народна снага, от българската духовна и културна..
В края на старата година – на трогателна среща със съмишленици в столичните "Държавни архиви", писателката Анна Малешкова отпразнува 80-ия си юбилей . "Гледам напред, искам още да живея, обичам живота, обичам България", казва бесарабската българка с..