22 август е датата, на която през 1849 г. радетелят за унгарска независимост Лайош Кошут стъпва на българския бряг на река Дунав като емигрант. Роденият в благородническо семейство адвокат, журналист и революционер е основна действаща фигура в Унгарската революция за национална независимост, която избухва на 15 март 1848 г. и продължава до началото на октомври 1849 г.
Към края на революцията, принуден да емигрира, Кошут изпраща писма до над 15 държавни ръководители. Единствено турският султан му отговаря с покана да бъде негов гост, кани и неговата свита - генерали, капитани и редници от армията му. Кошут първо се спира във българския крайдунавски град Видин, който по това време е в рамките на Османската империя. Като крайно място за настаняването му обаче е избран Шумен - добре защитен гарнизонен град, част от укрепителната система на империята на Балканите. Там унгарският революционер остава за кратко, тъй като Австрия започва натиск върху Османската империя да го екстрадира.Така, от този североизточен български град, Кошут започва едно дълго скитане по пътеките на емиграцията.
„Неслучайно Лайош Кошут е признат за един от най-влиятелните политици на ХIХ век. Много от неговите политически виждания по-късно се осъществяват. Да припомним идеята му за Дунавско сдружение на страните по поречието на реката, което до голяма степен предвещава създаването на различни европейски общности, включително и Европейския съюз”– казва Станимира Ангелова, историк, уредник на Къщата-музей „Лайош Кошут“ в Шумен. Създаден преди 70 години, това е единственият музей у нас, който носи името на чуждестранна личност.
Научете повече за историята на музея като прочетете публикацията от колекцията на Радио България: Къщата-музей “Лайош Кошут“ в Шумен – паметник на българо-унгарските културни отношения.
Редактор: Елена Каркаланова
Когато имаме специален повод, по който се срещаме с близки или приятели, в знак на уважение и за спомен, обикновено им поднасяме подарък, допълнен с някоя красива картичка. В миналото получената картичка е запазвана като скъп спомен и дори..
Велики Четвъртък е един от двата дни в Страстната седмица , в които багрим яйцата за Великден. Традицията повелява с тази важна задача да се захване най-възрастната жена в семейството, като първото яйце винаги се боядисва в червено. Според..
29 април слага началото на Страстната седмица през 2024 година. Период, в който православните християни в България се подготвят да посрещнат светлото Христово Възкресение. Непосредствено след големия християнски празник Цветница , който напомня..