Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Малко познатите общности в България

Алианите в Лудогорието – знайни и незнайни

Снимка: личен архив

Те трудно допускат външни влияния, живеят с традициите си и усърдно пазят своята идентичност. Алианите са обвеяни с тайнство, а  понякога и с неразбиране от страна на другите. Разпръснати са в различни части на България най-вече в Източните Родопи и в Североизточна България, а броят им не превишава 55 хиляди души. Алиански общности населяват и Лудогорието, разгърнало плодородните си полета в Дунавската равнина, където от векове съжителстват с българското население в мир и разбирателство.

Д-р Надие Карагьозова е родом от село Бисерци /община Кубрат/ и е отраснала в тази общност. Твърди, че въпреки близостта с местните хора, те рядко повдигат завесата към техния затворен свят.

Но кои са алианите?


„Те са една голяма загадка до ден днешен, разказва краеведът д-р Карагьозова. – Наричат се още алевии, защото и двете названия са свързани с почитания от тях светец Али.Българските алиани са разклонение на шиизма основно течение в Исляма, възникнало през VІІ век като опозиция на сунизма. От историята се знае, че част от предците им са тръгнали от територията на днешен Иран и са се разселили в Лудогорието и Източните Родопи, които са били в пределите на Османската империя.“



Казват, че алианите са мистиците на Исляма
. Те вярват в личното общуване с Бог чрез състояние, близко до транс. Жените не носят фереджета и участват в ритуалите наравно с мъжете. И още – тази малка мюсюлманска общност не посещава джамии и медресета. Алианите почитат със свещи, вино и курбани своите светци в разпръснатите из България т.нар. тюрбета или текета /мюсюлмански ритуални комплекси/.  



„Прави впечатление също,че при тях мъжът и жената са равнопоставени. И човешките ценности, като равенство и свобода, са дълбоко залегнали във вярванията им. Това е видимо в техните обредни ритуални танци – допълва Надие Карагьозова. – В моето родно село Бисерци, през близо 600-вековната му история, съжителстват християнии мюмсюлмани, като най-голямото общност е алианската. Аз съм учила до 8 клас в Бисерци и, вярвайте ми, до ден днешен не помня да е имало етнически конфликт и напрежение в селото ни.“

Традициите на алианите от Лудогорието са пропити с колорит, но и с дълбока, често неразгадаема от останалия свят символика. Д-р Карагьозова от години проучва два от най-големите алиански празници, включени неслучайно в списъка "Живи съкровища" на ЮНЕСКО.

„Нека да започнем с празника „Хъдърлез“. Той съвпада с нашия православен Гергьовден /на 6 май/.  Разиграва се един войнски танц с различни мимически жестове. Групата, „въоръжена“ с върбови пръчки, обикаля село Бисерци 3 пъти като налага всеки срещнат за здраве, и са украсени с мънистаи с конски косми. Участват само млади момичета ,облечени като войни или в тежки бели кенарени носии. 



Другият празник 
отбелязва древноперсийската Нова година на 21 март.  Познат е като „Невруз“. На него се изпълнява ритуален танц– т.нар. „семах“ с красиви, плавни, мистични движения.С този ритуал се поздравява слънцето и се отбелязва новото начало, пробуждането на майката Земя, като акцентът е връзката на човека с природата.



Снимките са предоставени от д-р Надие Карагьозова

Още от категорията

На Трифон Зарезан в село Делчево се жени змей и се лее руйно вино

След две годишно отсъствие, Празникът на виното, превърнал се в традиция на село Делчево (общ. Гоце Делчев) за Трифон Зарезан, е възобновен. В събота на 4 февруари, десетки производители на вино и ракия, които искат да представят най-доброто, от..

публикувано на 04.02.23 в 08:15

„Сурва“ се завърна с още по-голяма сила и енергия в Перник

Миньорският град Перник преживя три дни в плен на кукерите. XXIX Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“ 2023 беше официално закрит днес в Перник. Общината отчете рекорден брой участници от България и чужбина, посетили Перник в..

публикувано на 30.01.23 в 15:40

Книга на румънски и английски език представя многообразието на банатските носии

Специалната изложба "Българите в Румъния. Културно наследство от фонда на Националния етнографски музей", която продължава до 26 февруари, представя народни носии, предмети от Румъния, както и любопитни архивни фотографии. В рамките на..

публикувано на 30.01.23 в 15:20