На 1 септември се навършват 160 години от излизането през 1860 г. на първия брой на вестник „Дунавски лебед” в Белград. Създател на седмичника е именитият български революционер Георги С. Раковски. Това е второто печатно издание, списвано от създателя на Първата българска легия. Заедно с „Българска дневница” (26 юни - 30 октомври 1857), „Дунавски лебед” поставя началото на българския революционен печат.
В излезлите 62 броя на вестника, Раковски публикува 187 статии, прегледи, фейлетони. Във изданието системно се отбелязват факти, които представят истинското положение на българския народ в поробена България и се поставя категорично въпросът за независима българска национална църква.
„Дунавски лебед“ отразява и национално-революционните прояви в чужбина. Част от статиите са отпечатвани и на френски език, за да стигнат до международната общественост. От страниците му Раковски посочва, че българите не трябва да чакат помощ отвън и постепенно излага и една от най-важните си мисли ‒ Българският въпрос може и трябва да бъде разрешен единствено чрез национално въстание. В един от броевете, под заглавие „Общи въпроси на старобългарския и книжовен език, на основание на които, ако се решат, трябва да се поправи днешния книжовен език“, Раковски обосновава необходимостта от реформа в родния ни език. На голямоформатните страници на вестника своето място намира и откъс от поемата „Горски пътник“, създадена от Георги С. Раковски през 1857 година.
Материални затруднения възпрепятстват печатното издание и последният брой на „Дунавски лебед“ излиза на 24 декември 1861 г.
Съставил: Йоан Колев
Снимки: nationallibrary.bgСелище на куманите откриха това лято археолози от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от тракийската крепост Ряховец, предаде кореспондентката на БНР Здравка Маслянкова. Археологическият обект е..
На 20 юли (по Юлиански календар) 1903 г. македонските българи грабват оръжие, за да поправят една историческа неправда, причинена от Берлинския конгрес през 1878 г. Разпокъсването на българското етническо землище след Руско-турската освободителна война..
На 20 юли, в разгара на най-горещите дни, православната ни църква чества паметта на старозаветния пророк Илия. За почитта на народа ни към Божия угодник свидетелстват множеството православни храмове на негово име, където от незапомнени времена се..
На 24 юли отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син..
При спасителни разкопки са открити 17 гробни съоръжения от некропола на римската колония Улпия Рациария (край с. Арчар, община Димово, област Видин), от..
На този ден Българската православна църква почита успението на Анна – светицата, родила Мария, която е бъдещата майка на Исус Христос. Св. Анна се смята..