Стайка Гьокова – емблема на изначалната тракийска песен

публикувано на 07.09.20 в 04:05

Снимка: архив

Именитата ни тракийска певица отбелязва достолепната си 90-годишнина на 7 септември. През дългия си професионален път винаги се е осланяла на вярата, че „песенният извор е дълбок и не ще пресъхне“. Дълбок е и красивият ѝ алтов глас, с който извайва сложните тракийски мелодични орнаменти. Неслучайно бавните песни, особено тези с рецитация, са нейното вдъхновение и предпочитание. Неведнъж, точно с тях, е предизвиквала у нас и по света възторжени аплаузи. В годините Стайка Гьокова се наложи като емблема на изначалната тракийска песен.

Потомка е на певчески родове, преселници от гр. Чирпан. Родена е през 1930 г. в с. Тастепе, (днешен Смолник), близо до гр. Карнобат. От дете пее по седенки, сборове, а вечер с гласа си е посрещала уморените жетвари от нивата. През 1951 г. се явява на прослушване в Националното радио и впечатлява комисията с уникалния си алт. Оттогава започва дългогодишната ѝ звукозаписна и концертна дейност. Със сценичните си изяви кръстосва България надлъж и нашир като част от групите „Наша песен“, „Българска песен“, „Тракийска песен“. В тях е заедно с Йовчо Караиванов, Борис Машалов, Мита Стойчева и др. Пяла е под съпровода на акордеонистите Иван Шибилев, Петко Дачев, а също – с Първомайската, Леновската, Конушенската групи. Гостувала е в Европа, Азия, Африка.

Стайка Гьокова пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Родата на майка ми били големи певци – спомня си в интервю за Радио България известната изпълнителка. – Баба ми Мария като запееше, фитилът на лампата трепереше. Толкова силен глас имаше. Красотата на моите песни, сложните украшения съм наследила от родата на баща ми. Всяка от песните ми е със силен текст, който разказва някакво събитие, а мелодията винаги отговаря на текста. Най-много песни съм научила от баба ми Стайка и от баща ми. Много песни изпях и в чужбина. Помня, бях на турне в Италия и пях на един площад пред много хора. По едно време при мен дойдоха четирима мъже, поговорихме, почерпиха ме с бонбон. Хапнах го, а един от тях поиска да запея веднага след това. После се представиха, че са оперни певци и ме поздравиха с една ария. Признаха за съмненията си, че имам някакъв механизъм в гърлото, за да пея така, но се убедили, че не е истина. Все още получавам писма и много искам да поздравя моите почитатели. Благодарение на тях съм това, което съм. Песните ми са толкова много, че и два живота да имам, няма да ги свърша.“

Звукозаписният фонд на Стайка Гьокова в БНР наброява повече от 150 тракийски песни. А фолклористите Елена Стоин и Михаил Букурещлиев са дешифрирали за архива БАН 200 песни от репертоара ѝ. Повече от 40 звуконосители (плочи, касети, компактдискове) съхраняват песенното ѝ богатство.

В чест на голямата ни певица, в първите години на новото хилядолетие, община Карнобат учредява конкурс за млади таланти „С песните на Стайка Гьокова“. Певицата е носителка на „Златна лира“ на СБМТД и на статуетката „Нестинарка“ на МФФ в Бургас за особени заслуги към музикалната традиция на Тракия. А по повод 90-годишнината ѝ излезе песнопойката „Пее Стайка Гьокова“, която включва нотирани песни от нейния репертоар и моменти от живота ѝ.