Разположеният по планинския масив Тяншан в Средна Азия Киргизстан е слабо познат в България. Освен, може би, с върховете Ленин и намиращия се на границата между Киргизия и Казахстан Хан Тенгри, изкачвани от български алпинисти. И въпреки това там се намира една от пръснатите по света перли от огърлицата на българския народ.
„Българската диаспора в Киргизстан е малка, но изключително задружна“. Това написа в свой коментар на фейсбук страницата на руската редакция на Радио България нашият читател Андрей Рижков. Самият той е етнически българин и живо се интересува от всичко, свързано с България. „Затова следя публикациите на Радио България – те предлагат много интересна и полезна информация за страната“, споделя Андрей.
В Киргизстан живеят около 500 етнически българи, концентрирани основно в селата Маевка и Ленинское. „Българите в Киргизстан са добри и трудолюбиви хора и успешно се реализират в своята работа“, казва Андрей и дава за пример заслужилия треньор на републиката по класическа борба Петър Ялома, когото всички уважават и обичат.
Киргизските българи поддържат връзка помежду си, събират се за български празници като Баба Марта, 3 март, Деня на славянската писменост. Пекат баници по рецептите на своите баби. Например, зелник, но по-различен от този, който си приготвяме в България − със сметана и яйца. Пият чай, ракийка, донесена от България, и пеят български песни.
„В Ленинское все още има семейни кланове, които до днес спазват българските традиции, говорят на български. Но, за съжаление, те са малко“, разказва Лариса Ташматова. Тя е директор на местното обединение на българите и представлява българската диаспора в Асамблеята на народа на Киргизстан. Обединението се нарича „Възраждане“, тъй като основната му цел е да възроди българския дух. Там местните българи изучават българските традиции, хорá, език и история. „Ние представяме България на различни събития в Киргизстан. Правим изложби, фестивали. Българите тук са много малко. Мнозина дори не знаят, че съществуваме. Благодарение на нашите участия те научават за нас“, споделя с вълнение Лариса Ташматова.
В Киргизстан с любов пазят спомена за покойния вече доц. Красимир Кунчев от Шуменския университет, който обучава един випуск българисти в Киргизския университет и запалва у младежите интерес към българската култура.
Българите се заселват в Киргизстан на няколко вълни, като първата от тях е от времето на Османската империя − средата на XVIII век, разказва Лариса Ташматова. Втората и по-мащабна вълна е през 1908-1912 г. Тя обхваща преселници от Бесарабия и Крим, подгонени от аграрната реформа на Пьотър Столипин.
Историите на преселниците са пъстри като живота. Изпълнена с множество перипетии е и семейната история на нашия читател Андрей Рижков. Майка му е родена на Кримския полуостров, но е наследничка на великотърновски род.
„По време на Руско-турската война от 1877-1878 г., турците, разярени след загубата на битката при Плевен, започват да тероризират българското население. В търсене на спасение нашите деди преминават от другата страна на Дунава. Руският император Александър II им разрешава да се заселят в Бесарабия и Крим. На Кримския полуостров те създават Желябовка − богато село, в което българите отглеждали грозде и други селскостопански култури. Там се ражда майка ми. Там е имало училище с обучение на български език, което майка ми завършва“, разказва Андрей. По-късно при среща с майка му доц. Кунчев ще отбележи, че тя говори на добре запазен старинен български език.
По време на Втората световна война, тъй като България е формално в коалиция с Германия, без много да му мислят кой какъв е, част от българите са натоварени във вагони и изпратени в Сибир. Условията са толкова тежки, че някои от тях измират по пътя. Когато пристигат в сибирския град Минусинск, бабата на Андрей подарява на местна чиновничка най-скъпата си вещ – пръстен с камък, наследен по линия на знатния си великотърновски род. В замяна чиновничката заменя в документите на семейството думата „заточени“ с „евакуирани“ и то получава друг статут, който му дава възможност да търси по-добро място за живот. Андрей се ражда в Таджикистан, а професията му на бординженер на ТУ154 го отвежда в Киргизстан. През 2013 г. с жена си заминава за Бургас в България, където си купуват жилище. „Така се сбъдна не само моята мечта, а мечтата на цялото ми семейство. И мама сигурно също с нас се радва от небето“, споделя Андрей Рижков.
Снимките са предоставени от Лариса Ташматова.
Kонституционният съд образува дело за оспорване на резултатите от произведените избори за народни представители в 51-вото Народно събрание. В съобщение на сайта на институцията се посочва, че делото е образувано по искане на 58 депутати но 50-ото..
На 83-годишна възраст почина художникът Владимир Коновалов (1941 - 2024), съобщи Съюзът на българските художници (СБХ). Роден е в Лувен, Белгия. Владимир Коновалов е сред големите майстори на рисувания разказ в България. Член е на СБХ от 1976..
Велико Търново е градът с най-много културно-исторически забележителности в България. Няма човек у нас, който да не се вълнува когато стъпи в Старата столица на България, а чужденците се удивляват на архитектурата, съхранения дух и забележителните..
В "България днес" на 15 ноември ще разберем какви "неразказани истории на българите" във Франция откриха възпитаниците на неделните ни училища "Св. Св...
В брой 26 на предаването слушайте: Как програмата "Неразказаните истории на българите" работи за имиджа на страната ни по света и в..
Атина ще модернизира гръцката армия до 2030 г. Министърът на отбраната на Гърция Никос Дендиас представи пред партиите в парламента плана..